Месец: август 2017

• Да се стимулира конкуренцията между болниците.
• Да се оптимизира административният апарат.
• Да се развие по-добре спешната помощ в малките населени места.
• Да бъде разрешен проблемът със заплащането на лекарите чрез системата за двойното финансиране на здравеопазването.
• Да се засилят профилактиката, превенцията и контролът на общественото здраве.

Често съм се чудил кои са точно хората, които могат да променят България. Ключов въпрос е, съдейки по това, че множество малки партии, зелени, националисти и протестъри – са се опитвали да правят нещо, но никой с особен успех.

Запознах се с Кирил миналата година. Търсих човек, който може да ми разкаже за проблемите в сферата на здравеопазването. Кирил е собственик на верига медицински лаборатории. Страничен наблюдател на системата и човек, който свободно може да ми разкаже за проблемите в сектора, без да премълчава скритите интереси, които парализират самата система.

Едно от многото предложения на Кирил за по-ефективна здравна система беше да наблегнем много повече на превенция. Не бях се сетил, но в много западни държави моделът е такъв. Отдавна разбраха, че с добра стратегия за превенция драстично падат разходите по активно лечение на пациентите.

Разказът на Кирил за възможните промени в здравеопазването е едно на ръка, говорейки с него научих нещо друго, нещо по-важно, а именно, че хората като Кирил могат да играят ключова роля в промените в страната ни. Независими, образовани и успешни хора от бизнеса, със семейство и деца, запознати с всички проблеми от които страда обществото ни и с енергията и средствата да се борят с тях.

От многобройните ни разговори – и може би и от моя ентусиазъм –  Кирил постепенно се убеди, че нещата са зле, но не са непоправими.  Разбра че той има с какво да помага и че неговата помощ може да бъде от голямо значение. Осъзна че ще успеем, ако има повече като нас. Реално Кирил беше един от първите, който ми каза, че има много смисъл от моята кауза и предложи да помага и да участва в моята мисия. Да говори с приятели, да се съберем, да мислим и да действаме заедно. Планове вече има много…

Оптимизмът е заразен. Трябва да насочим мисли върху решенията а на върху проблемите. Да се убеждаваме един друг, че можем и че изход има. Но още много разговори предстоят. С много хора, които все още мислят, че нищо не зависи от тях.

Патрик Смитьойс.

Кирил Кандиларов е на 46 години и е роден в град София. Завършил е Биотехнология към Софийския Университет. Като студент  е работил в Германия, в университетска болница. Съсобственик е в медико-диагностична лаборатория Кандиларов. Интересува се от изобразително изкуство и фотография.  Активно спортува футбол, тенис, обича да играе шах с 10-годишния си син.

Освен, че управляваш медико-диагностична лаборатория, като член на Ротари клуб се занимаваш и с благотворителни каузи. Разкажи ни повече за това.

Нашата мисия в Ротари клуб е да служим на обществото. Осъществяваме много проекти в различни области, като голяма част от тях са свързани със здравеопазването. Разполагаме с ехограф и през последната година сме прегледали 300 деца в 6 училища за проблеми, свързани с щитовидната железа. Извършваме също така изследвания с мамограф. А за следващата ротарианска година предвиждаме да направим и безплатни кръвни тестове за заболявания на щитовидната жлеза и за карцином на простатата.

Обръщат ли българите внимание на профилактиката на здравето?

Профилактиката е тотално неглижирана от населението.  Ние нямаме достатъчно здравна култура. В това отношение най-добре е в Япония. Там всички са задължени всяка година да си пускат изследвания. Съответно много неща се хващат в ранен стадий.

Моделът на здравеопазването в България е такъв, че само по-заможните хора могат да си позволят профилактика. Мерките в сегашното здравеопазване са насочени основно към лечение и пренебрежително малко към превенция и контрол на здравето. В по-голями мащаби все повече се развива стационарната помощ, което ужасно качва заболеваемостта на населението и реже клона на здравеопазването. Ако има една добра профилактика и извънболнична помощ няма да има нужда от толкова болници.

Ориентираният към профилактиката на населението модел е в полза на хората и трябва да стане задължителен. Благодарение на профилактиката сред населението се облекчава и товарът върху социалната система. Трайно заболелите са в пъти по-малко.

Сякаш последните години доверието на хората в българското здравеопазване и в медицинският персонал значително намаля…

Един от проблемите в здравеопазването е и начинът, по който журналистите отразяват събитията:  „линейката закъсня“ или „лекарят бил отказал да прегледа пациент и той починал“. Трябва да не забравяме, че в София има само 20 линейки, които са пределно недостатъчни.  От Бърза помощ са  длъжни да степенуват всичките обаждания. Ако се случва някой лекар да закъснее, пациентът го бие, защото си мисли, че лекарят е закъснял нарочно.  От друга страна е и донякъде наистина снижено качеството на здравеопазването, поради липса на медицински кадри и модерна апаратура.

Заплащането, което медицинският персонал получава, не зависи от количеството и качеството на техния труд, нито от търсенето и предлагането на тяхната услуга. Как може да се подобри качеството на здравните услуги?

Много е лесно. В момента на всяка болница се предоставя определен брой клинични пътеки, които представляват инструмент за отчитане и заплащане на дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Необходимо е болниците да се съобразяват с това ограничение, което значително намалява тяхната конкурентоспособност. Не може да се ограничава пациентът къде той да се лекува, защото е нямало пътека в момента и трябва да чака 6 месеца. Ако се махне това ограничение на броя клинични пътеки, болниците, които не предоставят качествени услуги автоматично ще фалират, защото няма да могат да привличат достатъчно пациенти.

Освен това, остойностяването на тези пътеки не е реално – има такива, от които изпълняващите ги болници са на загуба, като например хирургични, урологични и други, докато от ендокринологични, гастроентерологични и кардиологични се печели много. Това създава предпоставки болниците, изпълняващи ниско остойностените пътеки да са на загуба, въпреки че работят повече или поне толкова, колкото някои частни болници с изцяло кардиологична насоченост. Така работещите в тези болници получават различно заплащане, независимо от квалификацията си и извършения труд.

Как според теб може да се разрешат проблемите с корупцията в здравеопазването?

Един от основните проблеми са ниските заплати на медицинския персонал – някои лекари получават по около 600-700 лева месечна заплата, работят на по няколко места до пълно изтощение, за да могат да издържат семействата си. За мен това е подигравка с лекаря, който е учил 6 години медицина и 4 години за специалност – общо 10 години. Безумие е в една държава лекар да получава по-ниска заплата от сервитьор със средно образование. Проблемът с корупцията би могъл да бъде разрешен с едно достойно заплащане на труда на медицинския персонал, чрез двойно финансиране на здравеопазването, както е направено в голяма част от страните по света. Погледнато реално в такива страни здравеопазването е доста по-печеливш сектор от бизнеса.

Много от малките населени места остават без болници и каквато и да била медицинска помощ. Има ли алтернатива за това?

Говорим за частно здравеопазване, но точно в малките населени места трябва да се види намесата на държавата. В момента положението е такова, че заплатите на лекарите са по-високи в големите градове, отколкото в малките и в селата. Това е факторът, отключващ и задвижващ по-нататъшната урбанизация на медицинския персонал. Единственият начин това да бъде спряно е държавна субсидия за лекарите, съгласни да работят в малките населени места, така че да бъдат привлечени да оказват медицинска помощ там. За частен сектор в малките населени места е трудно да се говори, тъй като населението там е малобройно и съответно печалбите не биха били големи. При евентуално преминаване към частно здравеопазване отново би трябвало държавата да стимулира финансово частниците, за да имат те интерес от разкриване на работни места в един малък град.

Липсва дългосрочна стратегия за спешна медицинска помощ, каква би могла да бъде тя?

Имаше период, когато се заговори за основен пакет на обслужване, що се отнася до спешната помощ. И това е логично и приложимо на практика в много държави. Както никой не би трябвало да бъде лишен от такава, така и би трябвало да има диференциация на пациентите, които я получават. Трябва да бъде изяснено каква част от досегашните услуги, влизащи в спешната помощ трябва да съставляват този основен пакет. Всичко останало трябва да се заплаща от самия пациент, когато не е осигурен или при наличие на осигуровки, от здравната каса или други здравни фондове. Такава идея съществуваше, но така и не се стигна до изпълнението и. Смятам, че по такъв начин ще бъде разрешен проблемът със заплащането на кадрите в спешната помощ и то ще бъде диференцирано в зависимост от обема здравни услуги, които предоставят.

Другата страна на  въпроса за спешната помощ е свързана с хората, които работят там. Всеизвестна истина е, че по линейките и в спешните центрове работят основно новозавършили лекари, без никакъв или с почти никакъв опит, преминаващи единствено кратко обучение от някой лекар с опит. След като намерят вариант за специализация, тези лекари излизат от системата за спешна помощ, поради по-добрите перспективи на всяка друга специалност. Много малко са лекарите със специалност спешна медицина и те са такива, които го чувстват като призвание. А спешният медик е първа линия на медицинската помощ, той трябва да знае и може най-много, тъй като от него зависи да отдиференцира едно животозастрашаващо състояние от обикновен хистеричен пристъп, трябва да може да поддържа пациентите в тежко състояние живи до пристигането им в болницата, където има реаниматори и реанимационна апаратура. Смятам, че медиците трябва да бъдат максимално стимулирани да придобиват тази специалност, като тя бъде направена една от най-перспективните откъм привилегии и заплащане, тъй като от спешната помощ зависи и процентът смъртност и като цяло качеството на здравеопазването в една държава.

Следващ проблем е оборудването на линейките и спешните центрове, където има много какво да се желае още.

Как биха могли да се разрешат злоупотребите с лекарства?

В развитите държави по света контролът върху предписването и отпускането на лекарствени средства е много строг и такива злоупотреби реално почти не съществуват. Лесно е да бъде взет за пример моделът на работа на здравната система в някоя такава страна. Вариант е въвеждането на електронни рецепти, достигащи от лекаря до аптеката с възможност за проверка от страна на здравната каса или друга институция при възникване на съмнение за злоупотреба. Така ще бъде намалена и административната работа около изписването им, което е основен проблем на медицинския персонал (здравната система в България превърна лекарите и мед. сестри в администратори и доведе до ненужно раздуване на администрацията).

Една такава промяна, обаче първо трябва да бъде много добре обмислена и оценена, като приложима в български условия.

Поради бюрократични неуредици, България пропуска да използва максимално предоставените за здравеопазване европейски средства, имаш ли наблюдения по въпроса?

Бюрокрацията в България е една от основните спънки за развитие на всичко в държавата. По същия начин стои и въпросът с европейските средства.

На първо място е недостатъчното разгласяване на тези програми, като така те не достигат до хората, които би трябвало да се възползват от тях.

Вторият проблем са хората, назначени да се занимават с това, като те създават ненужни спънки за оползотворяването на тези средства по предназначение от една страна, а от друга допускат злоупотреби с тях, тъй като печелят от това. И тъй като тези средства са строго контролирани от страна на Европа, цялата ни държава е на загуба от това.

Защо се отлага реформата (приватизацията) в здравеопазването, има ли някой интерес от това? Откъде трябва да се започне всъщност?

Интерес от започване на реформата имат всички – и здравни специалисти, и пациенти.  Една такава реформа би създала конкуренция в здравеопазването със съответно повишаване на заплатите в системата и подобряване на условията на труд, тъй като ще се създаде съревнование за привличане на по-добри медицински кадри от всяка частна болница. От друга страна това ще рефлектира върху качеството на предлаганите здравни услуги. Но поради нещата, споменати по-горе, не смятам, че на този етап изцяло частно здравеопазване е приложимо в български условия.

България има висок коефициент на смъртност – 15 ‰ при 9,6  за ЕС, неравномерно е разпределена  – в  Монтана е 21,4.  На какво смяташ, че се дължи това и как бихме могли да се справим с този проблем?

Като цяло високият коефициент на смъртност в България на фона на другите страни се дължи на липсата на кадри, апаратура и финансиране. Всяка година страната ни губи много новозавършващи лекари и такива със специалност, поради по-добрите перспективи за тях в други страни.

От една страна е заплащането на труда им, от друга страна условията на труд, от трета – възможностите за придобиване на специалност, обучение и кариерно развитие. Отново всичко е свързано с финансирането, независимо дали то ще дойде от държавата, от Европа или от частния сектор.

Медицинските ни кадри трябва да бъдат задържани и привлечени там, където съществува недостиг на здравни услуги чрез трите приоритета – конкурентно заплащане, адекватни условия на труд и предоставяне на модерна апаратура и предлагане на възможност за специализация и продължаващо обучение.

Липсват и здравни мениджъри – те са заменени с такива, които имат политическа принадлежност.

Смяташ ли, че болниците е по-добре да се управляват от специалисти завършили здравен мениджмънт вместо от медицински експерти?

Порочната практика с преназначаването на ръководствата на държавните болници със смяната на всяко правителство определено трябва да бъде спряна. Това не носи полза нито на пациентите, нито на медицинския персонал. Колкото до здравните мениджъри и медицинските експерти, смятам че управлението трябва да бъде съвместно, като всеки отговаря за нещата, които са в компетенциите му.

Според Световната банка, в България е най-висок делът на плащанията със собствени средства  на гражданите като процент от общите разходи за здравеопазване и това на фона на изключително ниските доходи на населението. Какво мислиш по въпроса?

Като процент, да. Здравноосигурителната каса заплаща минималното, което покрива дадена здравна услуга, в същото време Касата не покрива голяма част от скъпоплатените високоспециализирани дейности или покрива недостатъчен брой, несъответстващ на нуждите на населението.

Прост и нашумял пример, който повечето от нас знаят е достъпът до изследване с магнитен резонанс, за който някои чакат с месеци. Друг пример са изследванията на голяма част от туморните маркери, които са скъпи, а изобщо не съществува възможност да бъдат покрити със средства по здравна каса (не съществуват такива кодове). Пациентите, които имат необходимост от такива изследвания са принудени да ги заплащат сами. Другата страна на нещата са платежоспособните пациенти, които са готови да дадат повече пари за по-добро качество, в частни болници с по-добра апаратура и по-хубави битови условия.

Според мен ситуацията може да се подобри с частни  здравноосигурителни фондове или здравна реформа с точна преценка на необходимостта на населението от здравни услуги и подходящото им остойностяване.

• Спешно да се създаде истински Антикорупционен орган по Румънския модел, оглавяван от независим прокурор
• Необходимо е пресцентъра на държавното обвинение да помести на сайта си всички споразумения с престъпни групи, както и споразумения по делата за извършени корупционни престъпления

Бойко Атанасов е най-известния следовател в България. Един от, или може би единствения полицай в България, който има смелост да говори пред всички големи медии за състоянието на органите на реда у нас.

Всеки път, когато водя разговори с други Свободни се зареждам. Разговорите ме пълнят с оптимизъм и радост, че има надежда нещата да се оправят. С Бойко е друго. Винаги, когато съм говорил с него ме хваща кратка депресия – как от 28 години леко полека се крои една система, която оправдава и се управлява от най-големите престъпници в държавата. Едни хора, които си позволяват да живеят над законите, защото самите те ги пишат и защото самите те ги контролират. Цялата система се  контролира с едно телефонно обаждане от някой си. Неудобните хора биват отстранени, доказателството се изхвърля и при нужда непредвидените фактори са подкупени. Нищо ново, ще кажете. Да. Може би е така. Но наглостта и безсрамието, с което се извършат тези дела са изумителни.

Докато фотографът ни, Ивелина, прави снимки на Бойко пред централния затвор, го питам дали скоро ще има и политици в тази сграда. Той се смее,  “Сега ще ти кажа…”. Щракаме една последна снимка с мен пред затвора за албума и вървим обратно към колата. “Патрик, точно в този момент кроят най-големия шедьовър от 1989 година насам. Довършват си престъпната пирамида в момента. Още малко спокойствие им трябва. Година – две, три максимум.”

Разбирам, че перлата в короната ще бъде един орган, подобен на успешната прокуратура срещу корупцията в Румъния. Само на външен вид, обаче. За да сме спокойни ние и всички наблюдатели от Европа, че и в България борбата срещу корупцията се взема на сериозно. Но реално в момента строят самият орган, който ще оправдава всички сегашни държавници. Един трибунал, един театър, който ще даде на всички тях чисто удостоверение. И нашите политици усещат, че друго време напира. Народът ще търси възмездие. Неизбежно е. За това имат нужда от нова институция, която да им осигури спокойно преминаване към белия свят.

Изчисленията на Бойко съвпадат с моите. Имаме още една, две или максимум 3 години, докато България изчезне в черната дупка окончателно. След това няма сила на света която може да ни спаси. Направете си сметката.

Патрик Смитьойс.

Бойко Атанасов е роден в град Кюстендил, където завършва средното си образование. Дипломира право към ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград. Женен е и има две послушни дъщери на 9 и 12 години. От 1997г. работи в следствието първоначално като помощник следовател, а от 2002г. заема позицията на следовател.

Как функционират следствените служби?

До 2000 г. в страната имаше единен следствен апарат, който изпълняваше разследвания за всички досъдебни наказателни производства. Разследванията се провеждаха само от следствените служби. Враговете на  ефективното  разследване го заличиха и  направиха безработни голяма част от  експертите работещи  там.  До 2000 година полицията помагаше в работата по досъдебните производства като оперативни работници. Те подпомагаха работата на следователите по установяване на престъпниците както и за събиране на доказателства. Действаше се на необходимото междуинституционално ниво. Малкото на брой пропуски в работата бяха  отстранени в началото на 2000 година  с прехвърлянето на около 90% от разследването от следствения апарат в МВР. От тогава започнаха и огромните проблеми по воденето на наказателни дела. Необходимо беше да се създаде апарат за разследване от нулата.

И до момента сме свидетели на огромно текучество на кадри в МВР и липса на  стратегия и  реална визия за ефективно разследване. Доволни  от липсата на ефективно  разследване единствено са  бандитите.

От 2006 година цялата отговорност по събиране на годни доказателства е в полето на прокурора, събирането на доказателствата, одобряването в съда на действията по претърсванията и обиските.

 Вие сте кандидатствали за управленски позиции, какво стана?

Явявал съм се на конкурс за административен ръководител на Софийска градска прокуратура от 2011 година до 2016 година. В тези 5 години колкото е мандата на градския прокурор съм се явил на 4 конкурса. Ако не всяка година то през една година този пост се овакантява.

Избора на Административни ръководители в прокуратурата е предрешаван от политически фактори извън съдебната система. Доказателства за това изобилстват в широко огласяваните записи от разговори в Банкя между бившия градски прокурор Кокинов и Бойко Борисов в къщата на последния проведени през 2013, когато преговаряха за овакантения пост на апелативен прокурор на София.

На конкурсите на които съм участвал съм представял своите концепции за развитието на разследването в прокуратурата и следствения апарат с оглед спазване на закона и осъществяването на надзор на законността на прокурора и на присъщите му законови функции. Нищо повече. Никога не съм бил избиран от Висшия Съдебен Съвет (ВСС) на пост, за който съм кандидатствал. Единственият път когато съм гласуван от ВСС за друг орган на съдебната власт е по конкурс, на който не съм участвал. През 2008 година членове на ВСС си бяха „въобразили“, че участвам на конкурс за съдия в гр.Дулово и ме преместиха. По късно съдът отмени това абсурдно решение на Съдебния съвет.

Вярно ли е, че сте бил противозаконно подслушван?

Уведомен съм през 2016 година месец май, че спрямо мен са използвани неправомерно специални разузнавателни средства (СРС). Заведох дело в Софийски градски съд за това безобразие, но до настоящия момент не е даден ход на делото.

Според изказванията в медиите на все още действащият главен прокурор Цацаров е станало през 2011-2012 година. Тази полуофициална информация от държавното обвинение ме смущава, а и изяснява корена на неправомерно използваните СРС срещу мен. В този посочен от Цацаров период съм разследвал множество дела срещу корумпирани служители на МВР и Министерство на финансите. Повечето от тези дела бяха срещу организирани престъпни групи, които са имали един корен, а именно политико- икономически.

По това време бях сплашван с арест от ръководството на прокуратурата в която работя, за да ме принудят да заема несъществуващ пост „ръководител сектор “.

Очевидно причината за незаконното подслушване, следене и проникване в ползвани от мен и семейството ми дом е било извършено срещу мен с цел компрометирането ми, но опитите им бяха неуспешни. Целта е била да не приключа воденото дело срещу разследвано лице участващо в миналото в съвместен бизнес с тогава действащият главен прокурор Борис Велчев.

След като настоящият главен прокурор надлежно е сезиран от председателя на националното бюро за СРС, той не предприема никакви действия.

В случай, че предприеме действия, както изисква закона, той трябва да ангажира наказателна отговорност от хора, които са заемали длъжност на прокурори, но всъщност те са се изявявали като копой в държавата и са ползвали властовия ресурс за изграждане на мафиотска структура.

Как можем да се справим с корупцията в страната?

В момента на първо четене минаха промени в наказателно-процесуалният кодекс, с което се прехвърлят всички разследвания, всички наказателни дела свързани с корупция в Специализираният Наказателен съд, съответно в специализираната прокуратура. Това много ме притеснява.

Тоест всичко ще попадне под шапката на главния прокурор Цацаров така ли?

То и сега всеки прокурор е пряко подчинен на главния прокурор съгласно Закона за съдебната власт, но оставете го това, той е в края на мандата си – остават му още две години. Тези, които си го избраха са подготвени да го сменят. Това, което ме притеснява е, че и без това затрупаният с дела Специализиран Наказателен съд, който от 2011г. се занимава с организираната престъпност, няма да може да се справи с обема от работа, тоест с по-тежките наказателни дела. Парламента не предвижда да намали тяхната досегашна ангажираност, а само да добави и делата за корупция.

Това означава само едно, че от тук нататък с тези изменения, парламента приемайки на второ четене тези текстове, реално ще подпомогне корумпираните и членовете на организираната престъпност.

Тези, които трябва да ги преследват са малобройни и ще бъдат  претрупани с  дела. От това качеството на работата им ще катастрофира неминуемо.

Надявам се, че прокарването на този законопроект не е лобистко творение на корумпирани и членове на организираната престъпност. В случай, че е така, това само означава, че е налице тотален разпад на държавността.

Това решение е минало на първо четене, и след месец септември, тихомълком, докато траят отпуските, официално корупционните разследвания ще бъдат прехвърлени към този Специализиран наказателен съд и прокуратура.

Така, че ние може много да си говорим за Антикорупционен орган, който може да се създаде евентуално в необозримото бъдеще, но в същото време парламента преобръща тихомълком тотално доктрината за работа по дела свързани с организирана престъпност и корупция и възлага разследването на десетина магистрати. Това представлява работа, която доскоро се вършеше от стотици.

С това решение на парламента се връщаме много назад с постигнатото и слагаме кръст на цялата база, която е имало в работата срещу организираната престъпност и корупцията, ако е имало изобщо такава.

Все пак резултатите – съдебните решения все още ги няма.

Работата на прокуратурата по отношение на организираната престъпност и корупцията досега търпи провал след провал. А с приемането на този законопроект се откриват нови и нови хоризонти за организираната престъпност и скоро може да станем световен феномен и рекордьори в  организирана престъпност.

Капацитет ли липсва на настоящите държавни институции да се справят с корупцията? 

Мисля, че ръководството на прокуратурата и на оперативните служби в МВР и ДАНС много добре знаят как да се справят както с корупцията, така също и с организираната престъпност. Притеснява ме това, че тези хора не предприемат необходимите усилия, което подхранва съмнението, че те обслужват интересите на организираната престъпност. Когато има изолирани случаи на успех срещу организирани престъпни групи и такива извършващи корупционни престъпления обикновено представителите на прокуратурата сключват споразумения с тези престъпните групи. Тези споразумения намирам за срамни, защото се сключват тайно от обществото и в 100% не се обявяват от пресцентъра на прокуратурата. Смятам, че пресцентъра на държавното обвинение трябва да помести на сайта си всички споразумения с престъпните групи и по делата за извършени корупционни престъпления.

Обществото трябва да знае как работи държавното обвинение и кога то сключва сделка с престъпниците и кога то не поддържа обвинения, защото са договорени с пазарлък.

 Тоест доказателствата остават на заден план…

Когато има оферта  за споразумение  доказателствата никого не го интересуват. Може да има купища доказателства, може да са камиони от доказателства, но те не се внасят в съда с обвинителен акт, защото се прави споразумение…

Каква е целта на тези споразумения?

Главната цел е да се изчистват делата, които са свързани с корумпирани политици и с организираната престъпност. Трябва да се заличат следите на олигарсите как са натрупали  милионите си, а и такива, които са натрупали милиарди. Световната история не познава случаи, когато корумпирани магистрати успешно разследват  корупция. Това е параграф 22.

Ако някой ден уцелим някакво нормално правителство, може ли да се върне този часовник назад?

Всичко може…но може и да бъде прекалено късно… Защото те имат механизми да контролират обществените процеси – чрез Висшия съдебен съвет, или чрез хора, които са имплантирани в прокуратурата от тази мафия.

В момента, в който някой се опита да промени нещо ако не може да бъде купен, веднага му се образуват дела с цел да бъде подслушван, шантажирани, затрупват го с дела, изфабрикуват се доказателства, правят се планове за шантаж с участието на корумпирани  служители от служби, които трябва да ни пазят от корупцията. Това е една добре смазана машина – ОКТОПОД!

Кой ръководи всъщност тази машина?

Това е един клан от бивши величия, партийни и комсомолски секретари, бивши служители на държавна сигурност, и техните наследници, които разполагат с лостовете на държавата.Те назначават и освобождават, те разпределят кой и как да живее.

Тези хора назначиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Те могат да определят кой да е главен прокурор, те назначават и уволняват, те нареждат да се образуват дела от прокуратурата и срещу кого и кой да се оправдае от същата прокуратура – ЦУМ и офиси на назначени бизнесмени са свърталището им.

И са свързани с настоящото управление?

Те определят от 1989 г.  кой  да управлява. Днес е Бойко Борисов, утре е друг. Такива като него  има много и чакат да бъдат харесани да влязат в играта.

След като бъде харесан да управлява  на такъв човек му се дава неограничен имунитет, но той винаги остава на разположение на “дедовците” или тези които са го избрали. Хубавото е, че естественият подбор действа и при тях и от време на време се самоизяждат в битки за власт и територия .

Добре, защо не се отказваш?

Не съм се замислял. Все един ден ще ме откажат, ако нищо не се промени.

Имаш ли съмишленици?

Намират се, но не са много, има хора, на които робската психика не им е присъща. Като, че системата леко се размърдва. Хората се надигат, започват да се чуват гласове. Започват да се чуват в съда и независими гласове. Въпреки, че корупцията и страха са сковали прокуратурата, има и прокурори, които не ги е страх да кажат какво мислят.

Съжалявам, че в момента в прокуратурата страха и доволството от рахатлъка е в изобилие и задушава справедливостта, но вярвам, че ще дойде денят „Х“, в който доволството от добрата заплата ще бъде преодолян от нуждата за прокурорска ефективност.

Въпросът е, че много малко хора осъзнават, че нещата са чак толкова брутални, каквито ти ги описваш. Какво трябва да се направи, за да се оправи системата? Имаш ли примерно 3-4 прости препоръки?

Същото, което направиха румънците. Изработиха политиците, като направиха един антикорупционнен орган след качествена селекция на кадрите, това е необходимо, за да има страната имунна система срещу корупцията.  От там трябва да започнат промените, друг начин няма.

Би ли могъл да намериш например 50 съвестни човека да участват в този орган?

Много трудно. Ако корумпираните бяха преди петнадесет години единици, сега е обратно, голяма част от младата генерация, са въвлечени от по-стари колеги или ръководството им в най-различни схеми. Възможно е да им бъдат извити ръцете за постигане на цели различни от законовите. На тези хора е нужно да им бъде даден кураж, че могат да се преборят с тези зависимости и да се изправят срещу тях.  Вярвам, че все още има честни хора в съдебната система, познавам такива, но все още се ослушват защото ги е страх, а определено има от какво.

А как устояват тези хора на големите пари и предложения?

Ами, когато има големи изкушения, почти никой не устоява. Схемата обикновено е една и съща облагите минават през шефа. Обикновено парите се дават на началника, началника вика подчинения, казва му какво да направи и му дава пари. Веригата е винаги една и съща. Малкото случаи на доказана корупция показват този механизъм.

На теб предлагат ли ти?

Случвало се е в миналото, известявал съм когото трябва когато това се е случвало. Наблюденията ми обаче подсказват, че ако тези хора не бъдат наказани и заловени в последствие се издигат, кариерата им расте. Очевидно това е хранителната среда за кариерно развитие не само в прокуратурата. В нормална държава магистрати, които се занимават с предлагане и приемане на подкупи получават различно от повишение, но у нас сега нещата са извратени.

Ти като започнеш едно разследване и установиш, че въпросната личност трябва да отиде в затвора и да бъде наказан, имаш ли наблюдения дали това се случва?

Аз се опитвам да го правя, така както трябва, но след като приключа работата си по едно дело и то отиде при прокурора, никога не получавам обратна връзка дали лицето е осъдено и какво се е случило с разследването.

Добре, до колко твоето желанието за справедливост в нашето общество е удовлетворено? Предполагам, че това е твоята мотивация…

Не е удовлетворено. Работил съм по много дела, но подхода е винаги еднакъв. Интересното е, че когато се започва някакво разследване за престъпление срещу лице с власт и разследването е корупционно престъпление, почти винаги се оказва една верига, която влече нагоре към управляващия елит, без значение от партийни или други фактори. Те са навързани като един безкраен синджир.

Ако се опиташ да работиш качествено, за да не стигнеш до края те затрупват с толкова много дела, че не успяваш да си свършиш работата качествено. Прави се с една единствена цел, а именно репресия, целяща подчинение и зависимост.

След като разказах пред “Биволъ” как стоят нещата в следствието картината вече не е вече същата. Но не се знае кога отново ще се върнат обратно старите порядки. Това е похват, който е прилаган многократно през годините.

Добре, защо не те е страх? Защото, ако прекаляваш в един момент, просто можеш да изчезнеш.

Враговете ми са обикновени страхливци и подлеци снабдени с власт. Без дадената им власт те се превръщат в едни най-обикновени и жалки бюрократи.

Престъпните групи от около година се развиват доста добре и са доста необезпокоявани. Някоя от тези закриляни престъпни групи открадна закупената преди около година 11 годишна кола на старо. На това са способни престъпните ми врагове, действащи под закрилата на хората си в прокуратурата и службите.

Делото за кражбата е спряно от прокурор почти веднага след като е образувано, и до ден днешен го крият  от мен. Не са ми предявени материалите както се изисква по закон. Какво като съм пострадал от престъплението. Разбрах, че така е било наредено от главна прокуратура – да няма разследване за кражбата на личният ми автомобил.

Все едно никога не съм го имал, само дето ще изплащам кредита за автомобила още 7 години на банката. За миналата година в София са откраднати 2000 автомобила , това е една 15 километрова колона от автомобили все неразкрити престъпления на организираната престъпност. Питам се, къде живеем все пак…в Европейска страна или…?

Те разчитат, че така или иначе машината ще смачка всички, които се противопоставят, така ли?

Да, „те“ разполагат с всички инструменти. Бюрократичните механизми са овладяни изцяло.

Страхът от разкриването на истината за незаконните действия в прокуратурата е ужасен за тези, които злоупотребяват с властта. Затова истината не трябва да се спестява ако искаме да изградим и имаме правова държава.

А службите в чужбина съдействат ли?

Съдействат. Като цяло се взаимодейства добре.

Само тук в България нещата са прецакани?

Да, има и защо. Както казва Бойко Борисов, ние усвояваме средства по Европейските програми. Усвояват се средства и усвоените средствата не се влагат в производството, не се влагат в икономиката за разкриване на работни места, младите хора напускат страната.

Голяма част от моите връстници напуснаха страната без възможност да полагат труд. В родният ми град имаше заводи, които даваха препитание на хората, сега  всичко е затворено, нито един завод не работи. Града се е превърнал в град на пенсионерите. Такава е съдбата на почти всички областни градове.

Добре, нали Европа ги пуска парите, нали трябва да има някакъв контрол?

Ами, бюрокрацията в Европейската комисия също не е малка. Европейска прокуратура за Еврофондовете не съществува. Кражбите се разследват изцяло и само на национално ниво. Има едни пари, които се разпределят от програми от европейския съюз, “усвояват” се, но контрола по евентуално извършени престъпления остава единствено и само на националните прокуратури в страните, където се получават тези средства.

Значи трябва да подходим като Румънците и да създадем спешно Антикорупционна дирекция…кой трябва да я оглавява?

Първо трябва да се създаде такъв орган, който да е с необходимия брой професионалисти включващ прокурори, полицаи и експерти, които да представят експертиза във всички области и работеща администрация. В Румъния бройката е следната: 164 прокурори, 217 агенти полицаи, 70 експерти във всички области, и 191 човека администрация. Едно от най-важните условия за ефективността от работата на този орган е, че всеки кандидат за работа прокурор, полицейски агент, експерт или съдебен служител минава през серия от тестове включително и събеседване с психолог и психиатър. Тестовете имат за цел да пресеят кандидатите и да назначат на работа такива, които притежават отлични професионални и лични качества. В това число неподкупност, честност, неподдаващи се на влияние личности, при вземането на решения, издръжливост при психическо натоварване и др.

Очевидно е, че този орган трябва да се оглавява от прокурор както е там, но този прокурор трябва да е назависим от главния прокурор, тоест в нашият случай от Цацаров, за да може единия да разследва другия, ако се получи сигнал. Тоест първо инспектората трябва да има правомощията да контролира, и след това да се контролират един друг. Нулева толерантност по отношение на корупцията. В момента това липсва в България.

Настоящият парламент, ВСС и ръководството на прокуратурата ги е страх от прилагане на румънския модел за борба с корупцията и има от какво да се страхуват. Ако се вгледаме в най-яростните противници на приемане на румънския модел ще видим едни хора, които са от „ранна детска възраст“ назначени в съдебната система за началници и целият им професионален стаж до момента е преминал на ръководни позиции. Това е така наречената съдебна аристокрация. Тях до момента никой няма право да разследва, да проверява дали са забогатели неправомерно и дали са извършили престъпление. Част от тези хора ги е страх да не им бъде отнето придобитото чрез подкупи и търговия с влияние. Само за миналата година са възстановени 667 млн. евро щети от корупционни престъпления в Румъния.

У нас липсват данни за отнет и един лев от корумпирани престъпници. Принадлежащите към този кръг в България са основни  противници на прилагането у нас на румънския модел. Тях ги е страх и съпротивата им е ожесточена.

Те използват всички похвати, поръчват си статии в пресата и впоследствие от поръчаните от тях статии се „самосезират“, за да използват даденият им властнически инструмент за репресии. Обединяват се, сдружават се и действат в организирана групичка. Страха им е голям, а причината е въвеждането на този работещ модел у нас. Враговете на този успешен Румънски модел се притесняват, че ако у нас бъде създадена такава Антикорупционна дирекция същите тези хора, които в момента са фактори, утре може да бъдат разследвани справедливо и да отидат зад решетките.

Имаме крещяща нужда от справедливост. Справедливост, която магистратите дължат по закон, но която обществото не получава от тях.