Искаме промяна и реформа в българското общество. Искаме да се наредим в редиците на най–развитите европейски страни. Тази положителна промяна вече 30 години не идва, въпреки „усилията“ на толкова политически формации. След 11 години членство в Европейския съюз, България все още е най-бедната държава в него. България е с най-висок отрицателен естествен прираст на населението. България е най-корумпираната страна, а 40% от българите в работоспособните си години живеят в чужбина и 40% от българските ученици на 15-годишна възраст са функционално неграмотни. България е с най-ниска минимална заплата и българите са най-нещастната нация в Европа.
Най–фундаменталният проблем на хората в България е дълбокото им убеждение, че нищо в държавата не зависи от тях, а нашите управленци правят всичко възможно да насърчат това унизително усещане.
Как да скъсаме завинаги с порочния политически модел в България? След като управляващият елит на нацията се превърна в една неграмотна, но жадна за власт и привилегии върхушка, това успя изцяло да пречупи българската борбеност, съпричастност и предприемчивост.
Наистина ли всички представители на българската интелигенция избягаха зад граница?
Къде останаха тези светли хора, които не са забравили да мечтаят за създаването на едно справедливо проспериращо общество и имат визия за това как да го постигнем? Къде са будните българи, които имат градивно критично мислене, гражданска отговорност, желаят промяната и допринасят за нея? Тези въпроси ме вдъхновиха да инициирам проекта и да тръгна по този неотъпкан път в издирването им. От месец март миналата година (2017) всяка седмица ви запознавах с поне един представител на този, дали изчезващ, дали останал в неизвестност вид „Homo Sapiens Bulgaricus“, като ви показвах, че тези прогресивно мислещи, загрижени за бъдещето на България хора са все още сред нас. Заедно установихме, че българският политически модел не работи, основно поради две причини – некадърност и корупция.
Ако гражданите са свободни да излъчат предпочитани от тях хора от народа, вместо да избират измежду 3-4 политически отбора на предрешените избори и ако сами създадат екип от личности, които имат доказани дела във всички отрасли важни за страната, икономиката и обществото, тогава Народното събрание ще придобие коренно различен облик.
Предлагам ви решение!
Всички ние заедно може да играем решаваща роля в този процес само с нашия глас и заинтересованост.
Необходимо е всички ние да се обединим при търсене на Личности, достойни за пример в обществото ни и всеки един от нас да е част от тази мисия и да му е ясно защо го прави.
Това звучи като директна или пряка демокрация. Може би. Мислил съм го много. Привърженици на тази форма на управление бяха сред първите Свободни. Осъзнах, че пряката демокрация, както я разбираме на днешния ден – няма да работи. Неосъществима мечта е редови гражданин в България да се занимава всеки ден с политика. Гърците са опитали преди хиляди години. Просто казано: Събрали няколко пъти на площада всичките хора от даден град. Обсъдили проблемите и гласували за тяхното решение. Направили го 5-6 пъти, докато на първите вече взело да им писва и предпочели да свършат някоя работа през това време. Дали пълномощно на комшиите и така първите народни представители станали факт.
Гражданинът не иска ежедневно да се занимава с политика, но той иска свободен избор на хора, които са достойни да го представляват и също така иска механизъм, за да може да ги спре, ако те вземат решения, които не са в обществен интерес. Толкова ли е трудно да го реализираме? Напротив.
Вместо да се избира партия с готов нагласен екип, всеки гражданин да избере личностите на които има доверие – Личности, с доказани дела в обществото и икономика ни. Не е задължително всеки “номиниран” тук да бъде готов да поеме ръководен пост в държавата, но може да участва в направата на общ стратегически план в сферата, в която той работи. Или да участва в експертен състав и да излъчи подходящите лица, които да са готови да поемат държавните длъжности, изпълнявайки общата визия.
Логичен е въпросът ще правим ли партия? Да, ако хората масово започнат да препоръчват личности и се установи, че този прочут „Homo Sapiens Bulgaricus“ все още е жив, аз ще имам грижата да говоря с всеки един от тях. Ще ги питам директно – дали с толкова много подкрепа от всички българи, не биха се включили в едно чисто ново политическо начало.
Имам предложение и за това, как да се упражнява контролът. Ако бъдат взети спорни решения от Народното събрание, от Министерския съвет или от ресорния министър – гражданите трябва да имат инструмент да ги отхвърлят. Предлагам лесен и прозрачен начин: гражданите ще могат да обжалват дадено решение до 2 месеца след неговото публикуване с гражданска подписка. Например, с 50 000 подписа, спорните значими решения ще могат да бъдат спирани и 2 пъти годишно да се поставят в референдум. Резултатите от референдумите трябва да бъдат задължителни и окончателни.
Чрез този демократичен принцип ние, българите, ще имаме възможността да избираме своите държавници единствено и само според личните им заслуги в обществото. А чрез референдума ще имаме инструмент да ги отстраняваме, ако те вземат решения, които не са в обществен интерес.
Искам да се допитам до всички граждани, кои са почтените и знаещите лица в нашето общество, на които Вие гласувате доверие?
Моля, посочете имената им тук!
Патрик Смитьойс.