Месец: юни 2017

Ивайло Петков: Важно е всеки да има кауза, без значение колко е голяма

Posted on Author Ирина ГеоргиеваCategories Образование, Туризъм
  • Децата да бъдат възпитавани още от малки на здравословен начин на хранене
  • Да се промени основно храната, която се предлага в училищата и детските градини
  • Да бъдат създадени еко-ферми, където децата да могат да проследят цялостно процеса на производство, обработка и консумация на биопродукти
  • Да запазим автентичността и вкуса на българската кухня
  • България да се развие като дестинация за кулинарен туризъм

Ивайло е готвач по професия и филантроп по призвание. Когато не е в ресторанта, или се грижи за двете си деца като модерен татко, той е по разни домове, за да помага на деца в неравностойно положение. Организира им интересни събития, готви заедно с тях, събира играчки, книги, дрехи и какво ли още не.

Неговата кауза е да научи децата да разпознават качествената храна, да имат специално отношение към нея, защото храната е здраве. Той мечтае за създаването на малки ферми или градини във всички градове в България, където училищата да водят децата, за да готвят заедно и да им бъде обяснено как и къде растат доматите, патладжаните и чушките. А това е важно, защото световното затлъстяване вече е пристигнало и в България, заедно с Мак Доналдс и кроасаните 7 Дни. Всяка една инвестиция в ценностната система на нашите деца, особено в този труден момент за България, е абсолютно задължителна и неотложна.

За фото сесията на това интервю седнахме с Иво на едно мостче да го разпитам за тази и други негови каузи. Той извади от джоба си един домат и ми казва: “Ето, това е един домат. Ако и ти имаш един домат, можем да ги разменим, но двамата с теб, пак имаме по един домат. Но ако аз имам една идея и ти имаш една идея, и ги разменим, двамата имаме по две идеи”. Аз го гледам и си мисля: егати колко си умен…

По-късно разбрах, че един Ирландец, господин Bernard Shaw беше измислил тази философия, само че с ябълки, но това е без значение… По-важното е, че Иво ми припомни, че няма големи или малки каузи. Не е нужно да си с блестящ ум, да мечтаеш грандиозно и да имаш капацитета да променяш света. По-важното е всеки от нас да е загрижен. Да милее за другия и за обществото. Да дава своя принос там където може, и с каквото може. Когато започнем да споделяме идеите и опита си с нашите съмишленици и да си помагаме един на друг, нещата в България ще потръгнат. Радвам се, че намерих още един съмишленик и благородно му завиждам за това, че успя да ми обясни тази философия само за 20 секунди, докато на мен това ми отне 20 минути на TED-x VARNA преди няколко месеца.

Патрик Смитьойс

Ивайло Петков е майстор готвач по професия, но филантроп по призвание. Той е съпредседател на Българския клон на Евро Ток – Европейската асоциация на топ готвачите. Притежава ресторант Лейзи или както децата го наричат „При Ивчо”. Женен е и има 2-ма сина. 

Разкажи за себе си, Ивайло. Кое те вдъхнови да станеш готвач?

Баща ми беше военен с голяма страст към кулинарията – той винаги ни питаше дали харесваме ястията, които приготвяше. Предполагам, че това ме запали да се посветя на приготвянето на не само качествена, здравословна и вкусна храна, но и на такава, която визуално предизвиква апетит у хората.

Важно е да осъзнаем, че в резултат на това, че консумираме некачествена храна се появяват и много здравословни проблеми. Затова създадохме зеленчукова градина на 25 км от София, където отглеждам по биологичен начин различни видове билки и зеленчуци. Горд съм с това, че предлагам на клиентите си рукола, домати, тиквичка, цвекло и други зеленчуци собствено производство.

Защо след като завърши обучението си за готвач в България, ти избра да заминеш за чужбина и да работиш там?

Да, имах нужда от още развитие и затова посетих различни държави като Норвегия, Швейцария, Италия, Франция, Япония и други, където бях на практическо обучение или стаж. Това беше изключително важен опит за моето професионално до-оформяне като готвач. Сега мога да предам този опит и на хората, с които работя.

Защо се върна в България?

Смятам за своя важна лична мисия да рекламирам България и българската кухня и да предам това знание на идващите поколения.

И какво научи докато учеше и работеше в чужбина?

Научих се на всеотдайност, на труд, организация, възпитание на вкуса, борба за оцеляване. Е, имаше и весели безгрижни моменти.

Кажи ни две думи за твоите ресторанти и за работата ти в телевизията.

За телевизията мога да кажа, че колкото позитиви носи, толкова и негативи, а май негативите идват в повече. Телевизията носи популярност, защото все повече хора ме питат за рецепти, но в същото време, тази известност те „вкарва” и в полезрението на хейтърите, тези които от завист и злоба предпочитат да опровергават успехите на другите хора. А по този повод, като стана дума за властта на медиите ми се ще да кажа, че според мен не бива да се използват деца в рекламите. Нито за реклама на лекарства, колбаси или на перилни препарати.

Твоят ресторант е мечта, доказана и осъществена. Освен това, ти си един от председателите на Българския клон на Евро Ток – Европейската асоциация на топ готвачите. Имаш наблюдение върху ресторантьорството в България, образованието на нови готвачи и други кадри, продуктите, които се предлагат на българския пазар? Можеш ли накратко да направиш анализ на тази сфера в България?

Наблюдението ми за ресторантите е, че изпускаме младежите да бягат извън България. Аз имам великолепен екип от 26 човека обучени от мен и моите съмишленици. А иначе все повече от сериозните ресторанти започват да търсят качествени продукти.

Бих казал, че България е страна с огромен потенциал и ресурс. Това най-вече могат да оценят тези хора, които са обикаляли по света.

Ивайло, предполагам, че след 20 години в кухнята, вече ти е писнало от ресторантьорството. Или?

Не, напротив, мотивиран съм, мисля, че моята мисия е да приготвям все по-вкусна и по-красива храна, да управлявам екипа си все по-добре и така заедно да създадем атмосфера в ресторанта, така че всеки гост да се чувства специален. Но трябва да ти кажа, че за да го постигна, екипът е едно от най-важните неща.

Откакто те познавам все помагаш на някого. Най-вече на деца в беда. Организираш благотворителни събития, събираш играчки, техника, книги и пари за детски домове. Ходиш да им готвиш, за да ги научиш те да готвят. Тук в България много хора говорят за подпомагане, но едва малцина действително жертват лично време и средства за да подадат ръка на нуждаещ си. Какъв е този вътрешен твой глас, който те призовава всеки свободен час да си на линия за тези, които имат нужда от помощ?

Правя го, защото ми харесва, а и защото мога. Винаги съм бил привърженик на каузите.

Всеки човек трябва да има някаква кауза, да мисли позитивно и да бъде съпричастен или да се обедини с хора, които имат кауза подобна на неговата.

Чувствам се съпричастен към деца без родители, затова помагаме със съпругата ми на SOS детски селища. От 4 години се опитваме да направим  така, че хората, които поемат този огромен ангажимент да се грижат за тези деца да се чувстват по-добре, като им помогнем с храна, дрешки, барбекю, телевизор, ходим да готвим заедно и т.н.

Говорили сме си много и знам, че една от твоите болки е храната, която децата ядат в училище. Ти самият си опитвал няколко пъти да провеждаш курсове за готвачи в държавните училища с идеята менюто да стане по-разнообразно и по-здравословно. Да не забравяме, че тук не би трябвало положението да е толкова отчайващо като в USA. Възможно е Джейми Оливър да бъде много разочарован като открие какво ядат българските деца и какъв е манталитетът на готвачите в нашите училища. Какви са отзивите след твоите курсове? Има ли ефект, или поне разбиране от страната на ръководството на училищата и готвачите там?

Да, Джейми е много готин и със прекрасните идеи, трябва да има много като него. Той прави много за децата и показва вярното отношение към тях!

В България училищата започват да обръщат внимание на правилното хранене и да работят в тази посока.

Няма да стане лесно, но важното е да се върви в правилната посока. Готвенето с деца е наистина забавно и не е трудно да се привлече тяхното внимание. За съжаление, все още нямаме съдействие на ниво Министерство, в посока да ни подкрепи в тази кауза да обновим менюто, което се предлага в детските градини и училищата с нещо по-здравословно. Основният проблем е, че персоналът, който работи там има доста остаряло мислене, а за нашата кауза имаме нужда от хора, които искат да приветстват промяната.

Всъщност, тази инициатива трябва да започне и от самите родители. Те могат да настояват за промени от загриженост за това каква храна се предлага на техните деца в институциите, могат да дават личен пример като сервират здравословна храна в къщи. Колкото по-рано едно дете бъде възпитано на здравословни навици, толкова по добре. Аз приготвям за децата си торти със смокини, фурми, без захар и какао, направени с агар-агар вместо желатин.

Разкажи за твоите деца…

Децата са вълшебници, харизматични и палави, точно каквито трябва да бъдат. Моето желание е да ги науча да се хранят с качествена храна, да я разпознават и да я предпочитат. От ранна възраст ги възпитавам да обичат природата и да знаят от къде идва храната…

Но никак не е лесно, защото в магазините, по детските площадки, на детски рождени дни – навсякъде се предлагат лъскави опаковки, желирани мечета и торти с оцветени кремове, които с дни не могат да се отмият.

Как могат децата да различават качествените продукти от некачествените? Да изграждат уважение към това, което се яде. Смяташ ли, че е рано да се обяснява на деца на седем осем години какво е устойчиво земеделие.

Важно е децата от много малки да се запознаят с природата и земеделието. Да разберат откъде идват доматите, картофите, черешите, да се засили интересът им към опазването на природата, към съхранението на българския дух и автентичния вкус.

Децата от малки трябва да растат с разбирането, че картофите идват от нивата, а не от щанда в големите супермаркети.

Великолепна идея! Децата да се научат да готвят и да има познание за продуктите, с които се храним. Това означава, че ни трябват примерно 10 места, разпръснати из София, където могат да се водят децата няколко пъти в годината за един ден, все едно отиват на зелено училище. Цял ден готвене и ядене! Това не струва толкова много пари и със сигурност ще е голям купон, не само за децата, но и за учителките…

Да така е, но първо трябва да получим одобрението на министъра на образованието да се водят децата на такова място. Спонсори могат да се намерят… Много е важно, защото днешното поколение деца виждат храната само по етажерките на магазините, добре вакуумирана в пакетчета.

Така децата губят цялостно представа за това от къде идва храната и не я ценят толкова много, защото не знаят колко усилия коства да се посади растение и да се отгледа докато започне да дава реколта.

Има ли някакви положителни тенденции в твоята област?

Силните моменти са, че кулинарната култура израстна за последните 10-ина години, вече има конкурентен пазар на ресторанти и качествени продукти, има какво да се желае разбира се. Благодарение на добри и известни готвачи с опит, може да се види развитие в ресорантьорството и хотелиерството.

Иначе мисля, че кулинарното изкуство трябва да се превърне в приключение, опознаване на продукта и откъде идва. Но ще се борим както хан Кубрат! Каузи много, но идеята да се обединим в името на храната, спорта, и децата със съпричастни хора като Камен Донев, Симо Колев, Евгени Димитров – маестрото, Милена – тройка на разсъмване, Евгени Иванов, Маги Малеева, Митко Бербатов. Ето, това са малка част от хората, към които имам респект и уважение.

Възможно ли е България да се утвърди като дестинация за кулинарен туризъм, имаме ли потенциал за това?

Да винаги съм смятал, че имаме потенциала, защото България има огромни природни дадености, които за съжаление не използваме достатъчно.

Какво трябва да направим, за да развием България като привлекателна кулинарна дестинация?

Необходимо е да се измисли един хубав проект, който да покрива всичките 28 области в България. Да намерим представители от всяка област, които да се обединят около този проект и да отидат и поразпитат местното население за типичните ястия, които се приготвят във всяка област и разновидности на ястия от други области но приготвени по уникална местна рецепта. Например Кнежа е известна с лютиката, в Родопите се предлага пататник, клин от картофи със сминдух и чубрица, в Самоков – зелник без зеле и т.н.

Това е прекрасен проект…как бихте могли да подходите за осъществяването му?

Когато намеря съмишленици, които са готови да покажат автентичността на българската кухня в тези 28 области, можем да организираме кулинарен фестивал, за да привлечем вниманието на потенциални български и чужди туристи.

Те биха имали интерес да посетят различни области и да опитат от нашите традиционни български ястия. Вече съществуват туристически опознавателни винени турове в България, защо да не се организират и кулинарни…

Галина Спасова: Сугестопедията може да превърне образованието от задължение в увлекателно приключение

Posted on Author Ирина ГеоргиеваCategories Образование
  • Да се интегрира личността на ученика в процеса на обучението и да се преосмисли идеята на образованието като цяло.
  • Да се въведат нови методики в образованието като сугестопедията и да се подготвят млади кадри. Родителите да участват в тази реформа активно.
  • Да се върне престижът и уважението към българските преподавателите – да бъдат мотивирани да разгърнат потенциала си и да им се даде възможност за това.

Убеждението ми, че всичко трябва да започне от образованието, защото без образован народ сме загубени, все повече се затвърждава. Всички знаем обаче, че настоящата образователна система в България е под всякаква критика, така мислят много учители и родители. Изключения винаги има, но като цяло положението е трагично: остарели методи, липса на кадърни преподаватели, огромни групи ученици, които са непосилни дори и за учители със свръхестествени сили, липса на пари и техника…

Но какво правим оттук нататък? Има много идеи, има много чужди модели, от които бихме могли да заимстваме. Но защо да се учим от чужбина, когато един от най-ефективните учебни методи е български патент? Сугестопедията на проф. Лозанов е известна и се прилага с огромен успех в най-прогресивните държави в света – а Българското министерство на образованието не иска и да чуе за този метод. Защо?

Преди шест месеца се срещнах с Галина Спасова, която използва сугестопедията, за да преподава английски език. Необходимо ми беше време, две срещи и един дълъг обяд с тази забележителна жена, за да разбера за какво иде реч. Сугестопедията не е метод, а по скоро различен подход към учениците: да им е забавно, да им е удоволствие да се обучават. Ученето се превръща в игра и мозъкът попива няколко пъти повече информация отколкото си мислим, че е възможно. Доказано е. Сугестопедията има стотици хиляди “доволни клиенти” из целия свят. Да ти е кеф да ходиш на училище; кога го чух за последно, вече не помня…

Както важи за повечето от тези, които участват в svobodni.bg и Галя се бори с вятърни мелници. Не, не и не. Министерството на образованието нехае за този подход. Но, благодаря ти Галя, че те има и не се отказваш. Някой ден ще те чуят, сигурен съм.

Патрик Смитьойс

Галина Спасова е преподавател по призвание: на 19 г. започва да експериментира в класната стая и създава свое собствено изкуство на общуване с учениците. През 2010 г. е обучена в метода на сугестопедията от самия й създател проф. д-р Георги Лозанов. В момента преподава английски език по този метод и обучава нови сугостопеди към фондацията „ Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева“. През 2011 г. създава „Lite Learning”, първият център по класическа сугестопедия в София, който се гордее с многобройните си ученици от всички възрасти. Тя участва в много форуми и конференции по сугестопедия в страната и в чужбина, а през 2017 г. издава първият си учебник „The Journey“.

От средата на 60-те години на ХХ век проф. д-р Георги Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, наречена сугестопедия и базирана на теорията за внушението. Какво е всъщност сугестопедията? Защо допада на хората толкова много?

На първо място, говорим за наука, за система, базираща се на многогодишен труд, научни доказателства и познание за човешката същност.

Сугестопедията е метод на преподаване с много хуманно отношение, където ученикът е в центъра, а не преподавателя и където престижът на преподавателя е от значение.  Основните принципи на сугестопедията са любов и свобода.

Тук е мястото, където хората получават пространство да изразяват себе си, защото навсякъде другаде ние сме в ролите на родители, на съпрузи, на работещи в някаква компания, на шефове, на сериозни хора.

Колкото до децата, сугестопедията им предлага една напълно естествена среда за развитие, където те имат право да бъдат деца и могат да усвояват бързо знания по един много увлекателен начин. Те работят с материала активно: общуват си, могат свободно да играят, спортуват.

Когато сме си свършили добре работата, децата нямат нужда от домашни, което значи, че прибирайки се в къщи те имат достатъчно свободно време да се забавляват. Трудно е да обясниш на едно дете, че е важно да си пише домашното или да учи: „защото в бъдеще ти ще станеш много добър IT специалист и трябва да изкарваш повече пари“. Едно дете, не разбира такова нещо. Затова трябва да го вдъхновиш. Трябва да му покажеш, колко е интересно. Трябва на самият теб да ти бъде интересно. Например, ако преподавам математика и урокът е за триъгълник, ще излезем да се разходим из града, ще изследваме сградите и ще търсим къде има триъгълници, къде има правоъгълници и т.н. Така децата свързват познанието с реалния живот. 

Имат ли хората полза от сугестопедията?

Както деца така и възрастни имат голяма полза от сугестопедията. Възрастните получават възможността да се върнат отново към своите творчески заложби и да преоткрият своите интелектуални и паметови резерви. Така те могат да излязат от това сиво ежедневие, да се развиват като личности и да повярват отново в себе си. За тях има и терапевтичен ефект. Един такъв курс предоставя вид психохигиена.

Подобно на психотерапията сугестопедията успява да намали тревожността у хората.

Това се дължи и на факта, че влизаш в нова роля. В ролята на друг човек си в продължение на 21 дни, махаш доспехите, а с тях и неврозите. Знае е се, че ако нещо се повтаря 21 дни, се изгражда нова невронна пътека.

Тоест, какво се случва? Спираш пред вратата и махаш обувките…

Всъщност събуваш проблемите.

Тръгваш по чорапи, като Пипи Дългото чорапче и влизаш в ролята, на кого?

Влизаш в ролята на този, който всъщност ти винаги си желал да бъдеш. На това дете, което примерно е мечтало да бъде пожарникар, певица или принцеса.

Защо бизнесмени, художници, учители, работници, журналисти, идват тук и независимо на колко години са, след няколко дни заприличват на малки деца и започват да учат без затруднения?

Тук получаваш уникален шанс да започнеш живота си наново и се питаш: „Какви бяха моите мечти като дете?“ Ето аз, винаги съм искала да бъда певица. Това, че нямам дарба да бъда певица, това че много хора са ми казвали, че пея ужасно, мога да го забравя за момент и да пея с пълно гърло. Може съседите да възроптаят, обаче в крайна сметка, аз започвам да вярвам в себе си.

Защо това влизане в друг човек, в друга роля, в друг характер ти помага да научиш дадена информация и да развиеш способностите си по-бързо?

Защото когато превъзмогнем социалните норми и имаме свободата да сме себе си, се увличаме много повече в това което правим. Освен това методът активира знанията чрез игра. Успяваме да усвоим много повече знания, защото не го правим по задължение, защото мозъкът ни функционира и запомня много по-добре когато не е под стрес. Често в средата, в която живеем са ни наложили предразсъдъци за това, колко можем да научим и да постигнем. Тоест, често са ни казвали: „по-добре не пей, че грачиш, или пей си само в банята, да не те слушаме.“ Друг пример: много хора не вярват, че могат да пишат поезия, но те никога не са пробвали. Когато аз им кажа: „давам ви 5 минути да напишете поема на английски език“, те започват да откриват своите заложби, за които дори не са подозирали, че съществуват.

Ние също ползваме принципа на Златната пропорция – това е коефициент за хармоничност, който е навсякъде в природата. В обучението, използвайки класическа музика, която е в тази пропорция, съзнанието достига до едно хармонично състояние, което се нарича концентративна психорелаксация. Ти си спокоен и концентриран едновременно и двете полукъклба на мозъка ти са в баланс. Това е много специфично състояние, което предразполага човек да разгърне целия си паметов потенциал. Затова нашите ученици се представят многократно по-добре.

Добре мога да си представя, че по този начин може да се запомни по-добре списък от английски думи, които се асоциират по-добре в някаква история, но как ще обясниш ученето на математика или физика с такъв подход?

Опитваш се да разкажеш една история много визуално. Примерно ти си Панталеймон, който разказва приказка за нещо от математиката, която приказка може да е пълна измислица, обаче е толкова паметна, че всички следят с широко отворени очи и си мислят: ей това наистина ли е така? И се оказва, че просто приказката така те въвлича, че ти не искаш да изпуснеш нито един детайл или формула. За малките деца, например, има специална опера за уроците по математика. По английски език въвеждаме уроците с пиеси, а новият материал се изчита под формата на класически концерт – заедно с музиката и в тържествена обстановка.

Всичко е свързано, няма само граматика или само лексика, няма отделни математически елементи. Всичко е едно, една история, една цялостна приказка. Тогава мозъкът навързва нещата, знае причината и следствието и информацията се запомня по-лесно.

Да, разбирам. Най-сигурният начин да възпитаваш е чрез кино, чрез литература или изкуство.

Така е, при преподаването използваме много изкуство, музика, естетика. Знаем, че това успокоява мозъка, а заедно с това изпраща многобройни стимули, слаби сигнали, към нашите по-фини сетива. Така сугестопедията настройва душата на едни по-фини вибрации и ни позволява да излезем от малко „загрубялата“ действителност.

Предполагам че при децата сугестопедията има още по-голям ефект отколкото при възрастните?

Да така е, защото те веднага се включват в играта, за тях няма социални роли, които първо трябва да преодоляват. При тях, а и не само, сугестопедията има и силно възпитателен ефект, освен че им позволява да бъдат инициативни и ги учи на екипност.

Какво мислиш за традиционното българско обучение?

В училище обикновено се случва така, че потискаме естествените си реакции. Не ни е позволено да направим или кажем нещо, ако то се различава от разбиранията, заложени в определената учебна програма или структура. Тоест там си като един каторжник, който трябва да изчака да минат всичките тия 12 години. И живот и здраве, се надяваш да попаднеш в университет с по-добра среда, където да развиеш истинските си заложби и критично мислене.

Училището, каквото е сега, ни възпитава в едно подчинение. Прави ни добри работници, пчелички, които си мълчат, всичко задържат в себе си и като им писне просто отиват на друга позиция или работа.

Да приемем, че всички училища в България използват сугестопедията като метод за обучение на деца в основното училище. Ще получат ли децата повече знания?

Да, мога да го гарантирам! Основното нещо, което е абсолютно достатъчно на първо време, е това, учителите да са искрени и да обичат работата си, да се отнасят с любов към децата, с грижа и да ги възпитават да работят заедно. Важно е децата да не чувстват натиск, че „трябва”, или че „ти не можеш”, или че си сам, тоест да няма този отрицателен ефект, който д-р Лозанов описва като Дидактогения, или страх от ученето.

Децата стават естествено любознателни, сами искат да учат повече и по-бързо.

При условия на учебна програма, в която е заложен повече спорт и време навън (както е било при експерименталните класове), повече изкуство, а и материалът е подаден по правилния начин, без натрапване и страх от изпитване, а чрез игра и лично участие на всяко едно дете в процеса, вече е доказано какви са резултатите и те са потвърдени от ЮНЕСКО още през 1978г.

Говорим за от 3 до 5 пъти повече (и нагоре), по-бързо и качествено запаметяване, съчетано с благотворен ефект върху психиката на децата, както и липса на умора и стрес от учебния процес, с повишени нива на мотивация и увереност.

В училище „Малкият принц“ във Варна това беше потвърдено и през последните години, след като експериментален клас премина целия основен курс на обучение с отлични резултати и много награди от участия в състезания и олимпиади.

Какво означава сугестопедията за преподавателите?

Тя изисква доста големи усилия, особено за учители, които много дълго време са работили по традиционната система. Основното е смяната на гледната точка, което изисква и желание. Те трябва да възприемат един нов подход, да напрегнат своя мозък и креативност. Понякога дори за млади хора това е трудно. Например това, да излязат с куфар и шапка и да разказват увлекателни истории.

Да станеш сугостопед изисква много работа със себе си, изисква един вътрешен катарзис и не всеки е готов за такава вътрешна промяна.

Но един път пречупиш ли се, влизаш в света на децата и се подмладяваш. Започва да ти става интересно. Преоткриваш учителската професия, която започва да ти носи много повече удоволствие и удовлетворение. Можеш да разчупиш мисленето си до такава степен, че да искаш още 20 години поне да преподаваш. И всъщност, когато се култивира този дух на заедност при децата, те са по-сговорчиви, помагат си и сами се обучават. Стига информацията да им бъде поднесена по стимулиращ начин, тогава те самите си търсят отговорите и стават по-инициативни. Не им се налива с фуния, а те да седят и да гледат пасивно, както е в традиционното образование. При нас преподавателят е в ролята на модератор, който насочва децата какво да правят и стимулира тяхното любопитство.

Повярвайте, така няма шанс да се отегчиш от професията си като преподавател!

Да, но това е и първият проблем, защото този учителски потенциал го няма в България…

Не е така. Традицията има много голяма сила и преподавателите, които са вече на възраст, може би не могат да работят по друг начин. Повечето от учителите обичат децата, но други гледат на обучението просто като на работа. Но има и други учители, които могат да приветстват промяната, стига да имат хуманно отношение, да знаят защо го правят.

Значи, децата се възпитават в екипност, в добронамереност, в уважение… Това означава ли, че ще се справим с агресията в училищата, ако използваме сугестопедията?

Абсолютно да, защото отношението се копира – учител към ученик и между учениците. И когато учителят каже нещо с любов, отношението се имитира несъзнателно, а когато такъв авторитет каже нещо с агресия, учениците реагират със страх и агресията става норма на поведение. Децата не са роби на учителя. Аз, например, съм искрено щастлива, че ги виждам всеки път и те са свободни да бъдат себе си, те се чувстват обичани и на място. Настоящата образователна система не позволява на децата да се усмихват, както и голяма част от комплексите и бариерите се насаждат именно там, през учебните часове. Сугестопедията позволява на децата да бъдат деца, те стават по-безгрижни, защото никой не ги кара да бъдат сериозни и няма какво да ги притеснява. И това нещо, ако се случи масово в училищата, децата биха били много по-щастливи, както и учителите. Не че няма правила, напротив, не говоря за свободия. Говоря за разбиране, осъзнатост на всички участници в процеса, включително и родителите, и развиване на култура на взаимоотношенията в училище

Тоест чрез сугестопедията училището може да се превърне в един оазис, в който дори когато в семейството има напрежение и проблеми, детето може да се чувства и да се развива добре.

И всъщност, голяма част от децата биха ходили на училище с радост и нетърпение. Защото там ще се чувстват уважавани….и тогава агресията ще намалее сериозно, а може и напълно да изчезне.

За мен е много важно да знам, ако в един момент решим, че сугестопедията е важна за българското образование, какво трябва да се направи, за да я въведем в цялата държава?

Имайки предвид тромавия начин, по който реагират държавните институции, мисля, че  първо трябва да запалим преподавателите, да ги запознаем с тази нова философия. Да им бъде поднесена идеята за едно по-естествено, по-хуманно образование; идеята за цялостност, за пропорции, за динамика, изкуство, за които се говори в сугестопедията и в нейните 7 закона. Важно е преподавателите да желаят тази промяна, да бъдат убедени в предимствата на сугестопедията. Например ако в някой университет се преподава 1 семестър сугестопедия като част от обучението по педагогика, това е добро начало. Естествено една част от настоящите учители също биха могли да бъдат преквалифицирани почти веднага, особено ако министерството подкрепи тази промяна като третира тези хора с преференции, например предостави им лично работно пространство, повече свобода на действие и/или допълнително възнаграждение към заплатата.

Ти опитваш ли се да запалиш твои колеги учители към този подход?

Като асистент-обучител по сугестопедия, се стремя да разпространявам тази методика като организирам срещи-семинари с настоящи преподаватели, представям метода по конференции, научни форуми и дебати в страната и чужбина. При последната ми среща в двудневен семинар с преподаватели от Софийския Университет, когато разказах за историята на този метод, представих научни доказателства за ефективността му и направих демонстрация, те бяха във възторг.

Смятам, че такива срещи с преподаватели от цялата страна, могат да допринесат за бавна, но качествена първа стъпка към подобряването на образователната ни система. Следващата стъпка са срещи и с родителите.

Защо става така, че държава като Финландия, която е най-успешна в образованието ползва метод на обучение, който за първи път се открива в България от д-р Лозанов, а ние този метод не го прилагаме в училищата?

Така е, през последните 40 години, страни като Финландия са открили потенциала на сугестопедията и я развиват. При тях обаче има друга култура – те наблюдават какво работи и училищата не са наказвани щом използват алтернативни методи. Много по-отворени са към промяна.

От друга страна в България, въпреки всичките усилия на д-р Лозанов и екипите му от преподаватели да развие и разпространи метода, чиято ефективност е научно доказана, дори след признанието на ЮНЕСКО на световно ниво, винаги е имало хора, които са скептични. Може би, защото още не сме дорасли за това, което той е дошъл да ни даде или защото чрез този метод биха се развивали твърде свободомислещи граждани, които не се контролират лесно. При всички положения, все още вярвам, че можем да гледаме смело напред! Има много хора, такива като д-р Лозанов, които милеят за родината ни!

Смятам, че законите на сугестопедията биха създали едно много будно и смело гражданско общество, една нация без комплекс за малоценност, чиито деца да растат в психическо здраве и благоденствие. Смятам, че има начин да излезем от рамките и да разгърнем потенциала си. Д-р Лозанов е доказал научно, че това е възможно. Нека да си дадем шанс!

Повече за сугестопедията може да видите в късометражния филм „Методът“ на младата режисьорка Теа Петрова.

Александър Дунчев: Опазването на горите трябва да стане национален приоритет

Posted on Author Ирина ГеоргиеваCategories Екология
  • Опазването на горите да стане национален приоритет и ключова предпоставка за благоденствието и икономическия просперитет на българите
  • Да бъде предоставена възможност на обществото да участва директно в работата на горските институции, което ще гарантира прозрачност на дейността им
  • Да се промени начинът, по който се избират ръководителите на горските институции

Ако човек тегли чертата след 27 години “Демокрация” и направи баланс на имуществото на България, няма нужда да си счетоводител, за да отчетеш, че сме на колосална загуба.

Активите, или имуществото на една държава са природните й богатства, човешкият ресурс и производственият й капацитет, или способността да генерираме добавена стойност. Това е. И въпреки че ви убеждават, че промишлеността в България е във възход, още не сме на половината от нивото преди 1989г. За човешките ресурси знаем. Този ресурс сме го изнесли в Западна Европа и Щатите. Така че най-ценният актив на страната остават нейните огромни природни богатства.

След като се срути промишлеността и хората избягаха, природата и природните ресурси станаха най-атрактивният таргет за българския бизнес и българските политици. Мините, плажовете, ски-курортите, земеделските земи, горите… Сещате се. Всеки жадуващ за бързо богатство в държавата е замесен в поне един от тези сектори…

Добре, че има хора като моя приятел Сашо. Хора, които още преди години осъзнаха, че ако загубим природата и природните ресурси, фалитът на България ще стане реалност. Тяхната битка не е за катеричките… Тяхната битка е за оцеляването на този народ, за неговите ценности и за неговото ново място в Европа. Джон Атанасов измислил компютъра в Щатите. Бербатов играе в Англия и един куп български виртуози свирят навсякъде по планетата, но не и в България. Защо? Защото там има условия и там ги оценяват.

Подобни условия тук няма и скоро няма и да има. Не бъркайте! Възраждането на България няма да започне от IT сектора, колкото и привлекателно това да звучи. Нито от туризма, по начина по който го разбираме днес, нито от новото земеделие, нито от Евро субсидиите. Възраждането на този народ ще потръгна в момента, когато хората разберат, че действително Господ им е откъснал едно парче от Рая и когато разберат, че те са единствените легитимни негови настойници. Всички заедно, всички поравно. Ще потръгнат нещата когато започнем да милеем за това райско парче земя и когато започнем да се грижим за него.

За това се бори Сашо, както и много други като него. Не за грантове, и не защото са част от зелената мафия. Те са последните опълченци против една система, която скоро ще гръмне на световно ниво. Свръх консуматорство и тотално безхаберие за всичко, което ни е дадено в името на бързия долар или бързото Евро. Не определяйте тези хора като зелени откачалки. Те са Човеци, които носят най-важното послание на този Век – да потърсим хармония с това, което ни е създало. Да осигурим оцеляването и по-добър живот на нашите деца и внуци.

Патрик Смитьойс

Александър Дунчев е роден в София, на 37 години. Женен е за Ани, с която имат две момичета – Калина и Биляна. Учил е авиационна техника в Техническия университет в Делфт, Холандия.  По-късно завършва специалността Горско стопанство в Лесотехническия университет. От 2007 г. се занимава с природозащитни дейности, първоначално като служител в Дирекцията на Природен парк „Витоша“, а от 2012 г. като експерт по горите в международната организация WWF. Основният му принос е свързан с повишаване на гражданския контрол в защитените територии и горите, както и с подобряването на горското и природозащитното законодателство. Неговият LinkedIn профил е ТУК.

Да започнем може би отзад напред, но онзи ден ми каза, че си решил да не се занимаваш повече с природозащита. При положение, че ти си един от иконите в тази сфера – какво стана? Защо това решение?

Наскоро във WWF направихме един анализ, който показа, че за да живеем в по-здравословна и запазена природна среда трябва да сменим изцяло подхода.

Самоцелното опазване на природата бе досегашната мисия на много от нас, но за да се гарантират по-устойчиви резултати е необходимо природозащитата да стане начин на мислене на цялото българско общество.

А това изисква съществени промени в образованието и икономическите модели на развитие на държавата ни, където считам, че трябва да насочим усилията си.

Само “for the record” както се казва на английски, през твоите последни 10 години във WWF отчитате огромни победи за българската природа и ти си един от водещите в тези битки. Можеш ли да дадеш едно кратко резюме на постиженията през този период, без да бъдеш скромен, както обикновено? Ти получи и награда преди няколко месеца за твоя принос за опазване на природата…

Вече близо 10 години участвам активно в природозащитни кампании на Коалицията „За да остане природа в България“, които допринесоха за запазването (поне временно) на най-ценните кътчета от българската природа, каквито са защитените територии на Витоша, Рила, Пирин, Странджа, Камчийски пясъци и други. Наскоро с адвокат Свилен Овчаров от „Зелените адвокати“ спечелихме и две дела в комитета за прилагане на Орхуската конвенция, с които държавата бе „осъдена“ да гарантира законовите права на гражданите за защита на природа от неправомерно застрояване и унищожаване. През 2009-2014 г. участвах в кампанията за прекратяване на една от най-големите кражби на публични ресурси в историята ни – заменките на гори, извършвани години наред по принципа „кон за кокошка“. След 2012 г. с международната природозащитна организация WWF допринесох за подобряване на горското законодателство по отношение защитата на вековните гори и биоразнообразието, както и за повишаване на прозрачността и възможностите за граждански контрол в горите, включително чрез иновационната ни онлайн-платформа за горите.

За всички тези усилия, през 2016 г. имах честта да получа наградата на Българска фондация биоразнообразие за „Активист на годината“.

Има много хора, които мислят, че вие – природозащитниците сте грантаджии, тоест правите всичко за пари… Аз знам, че не е така. Просто всяка организация има разходи, които трябва да бъдат покрити, както е при всяко търговско дружество, или семейство, ако щеш. Ти си живял в Холандия, говориш Холандски почти по-добре от мен. Имал си страхотни възможности за работа на Запад със заплата над 8000 лева на месец. Какво те накара да се върнеш тук и да се бориш за българската природа?

Пирин – уникалната красота на българската природа

Вероятно всичко започна с любовта ми към планините, която възникна когато бях ученик в Националната природо-математическа гимназия. Тогава често карах ски на Витоша, а през лятото с чичо ми покорявахме върховете на Пирин и Рила. По-късно, през студентските ми години в Холандия (1997-2002) планините ме теглеха непрекъснато назад към България, докато не срещнах съпругата си Ани и не се върнах за постоянно. За да съм близо до природата се отказах от високите технологии и се записах в Лесотехническия университет.

Докато изучавах горите и дивите животни разбрах, обаче, че без защита уникалната ни природа и вековните гори в планините скоро ще изчезнат. За това след дипломирането си се хвърлих устремно в защита на българската природа.

Какво видя в хората, които се занимават с опазването на горите? Не знам за младите, които разбраха, че в горите има много пари, но за старото поколение горски служители и лесовъди, съм сигурен, че по-голямата част от тях имат отношение към природата. Как тези хора позволяват горския сектор в България да бъде превърнат в такъв бардак, така че всеки който плаща, да може да вземе каквото си поиска?

Бързите печалби от дърводобива и възможностите за мащабни кражби от публичните гори, които имат дял от близо 90%, са двете основни причини горският сектор да привлича интереса на политиците и далавераджиите.

Горите често са използвани и за печелене на избори чрез схемата „дърва срещу вот“. Ето защо, политиците правят всичко възможно управлението на горите да е в ръцете на доверени лица, които да прикриват далаверите и да уволняват всеки лесовъд, дръзнал да защити гората от дървената мафия.

В стопанства, където професионализмът на лесовъдите все пак успява да надделее върху политическите интереси, гората се стопанисва значително по-природосъобразно и в полза на цялото общество.

А тези, “добрите” в сектора, на какво се надяват? Какво им трябва за да сложат ред в цялата система?

Явно „добрите“ в горския сектор не са достатъчно, за да сложат ред в цялата система. Но въпреки това, много от тях правят всичко възможно, често с риск за работата и живота си, за да защитят гората. За това, една от основните ни цели през последните години бе да привлечем за съюзници на „добрите“ хора извън горската система – това е обществото.

Чак когато обществото застане зад „добрите“, те ще имат възможност да сложат ред в горската система.

Всички знаем, че има големи проблеми с нашите гори. Прекалено много се сече, няма контрол, всичко е за пари. Но какво реално е състоянието на българската гора?

На хартия площта, запасът и средната възраст на българската гора се увеличават плавно през последните десетилетия.

Но поради незаконните сечи и трудностите с прилагането на природозащитните мерки състоянието на българските гори се влошава от екологична и лесовъдска гледна точка – намалява площта на вековните гори, оголват се вододайни зони, съсипват се горските пътища, акцентира се повече върху добива на дърва за огрев отколкото върху производството на скъпа качествена дървесина и отглеждането на високостеблени гори.  

Да не би да сме закъснели? Лесовъдството не е проста работа. Изисква много знание и опит. Не е така, че всичките добри мъдри и добросъвестни лесовъди вече ги няма. Има ли кой да обучава едно ново поколение горски със сърце за гората?

За щастие все още има много добри специалисти, както в сферата на образованието, така и в горските стопанства.

Нужно е единствено държавната политика за горите да измести обратно акцента от „дърварството“ към „лесовъдството“, т.е. към възприемането на гората като ключов национален природен ресурс, а не като дърва за изборен вот и бързи печалби.

Заедно с теб много сме мислили за съдбата на българската гора. Ти как смяташ, че бихме могли да използваме гората като ресурс, и да я запазим за поколения напред?

Необходимо е да развием такива знания, че с максимална прецизност да оценяваме при какви нива и способи на ползване на дървесните ресурси се гарантират оптимални нива на изпълнение на всички други функции на горите – екологични, социални и рекреационни. Особено предвид климатичните промени, възстановяването на естествения характер на горите и опазването на тяхното биологично и генетично разнообразие са от ключово значение за адаптацията им към новите условия.

Ако приемем, че гората е ресурс, тоест дървесина за производство на някакъв продукт, тези фирми, които работят в дърводобива, планират ли да направят инвестиции в по-високо технологични производствени предприятия, за да реализират по-голяма добавена стойност? Защото ако един бизнесмен се стреми на двойна печалба, единият начин е да сече два пъти повече, другият начин е да намери начин да продава всеки кубик на двойна цена, например като паркет или детски играчки… или те не мислят за това?

За да има инвестиции в дървопреработвателни предприятия, които да носят по-висока добавена стойност в горския сектор, се изискват гарантиране в дългосрочен план на дървесни ресурси с необходимото качество и елиминиране на корупционните схеми, които изкривяват пазара на дървесината.

Ако те разбирам правилно, такова дългосрочно планиране в момента е невъзможно. Би ли могла държавата да направи нещо по въпроса?

На първо място, държавата трябва да представи оценка в дългосрочен план на потенциалните количествени и качествени характеристики на дървесните ресурси в България, а на второ място, да изготви план как да запази и подобри тези характеристики – спиране на незаконните сечи, превръщане на нискостеблените гори във високостеблени, отглеждане на т.нар. „целеви дървета“ и т.н.

Имаше една важна кампания, целяща да бъдат опазени райони с “вековни гори”, със забрана за човешка дейност. Малки резервати, от които животът отново може да потръгне ако горите наоколо бъдат изсечени, като ковчези на „Ной“ разпръснати из цялата страна. Какво стана с този проект? Успешен ли е?

В края на 2016 г. природозащитната кампания за защита на вековните гори в България бе подкрепена с безпрецедентно решение на Министерството на земеделието, храните и горите, с което под строга защита бяха поставени над 1 000 000 дка стари гори в екологичната мрежа Натура 2000. С този акт България застана на челно място в европейската инициатива за защита на последните вековни гори, което е една от предпоставките за спиране загубата на биологичното разнообразие в Европа до 2020 г.

Миналата година се опитахме да мислим заедно по нов закон за горите. Писахме, писахме, но стигнахме да извода, че такъв закон няма да бъде приет заради огромни апетити от страна на „горската мафия“, която работи разбира се с пълната подкрепа на сегашните политици… Но ако някой ден станеш министър на горите, какво би предприел? Сигурно мерките са много, но можеш ли да назовеш няколко ясни и конкретни примера?

На първо място, бих потърсил обществен консенсус за изцяло нова визия за българските гори, която да възприеме опазването на горите като национален приоритет и ключова предпоставка за благоденствието и икономическия просперитет на българите.

Това изисква нова държавна политика по отношение повишаване икономическите ползи от горите, както и замяната на горскостопанските планове с планове за управление, в които има равнопоставеност на стопанските, икономическите, социалните, природозащитните и рекреационните функции на горите.

Втората стъпка е създаването на пълна прозрачност и възможност за директно обществено участие и контрол при работата на всички горски институции, като например създаването на публични надзорни съвети, както и пълна публичност на деловодството, договорите и административните и стопански дейности на тези институции.

Третата стъпка е промяна в изграждането на управленския капацитет на горските институции, така че да се гарантира избор на лидери и експерти, които имат (1) ясна визия и план как да постигнат поставените пред институцията цели, (2) доказана експертиза, почтеност и независимост, както и (3) обществено и институционално доверие и признание. В конкурсния избор на ръководителите трябва да имат право на участие както всички служители, така и обществото, което е основния възложител и собственик на публичните институции и публичните горски ресурси.

Повече по темата, можете да намерите в следните медийни изяви на Александър Дунчев:

За закона за горите (2012 г.); За вековните гори ; За вековните гори 2; За заменките на гори; За сделките с публични имоти ; За незаконния дърводобив ; За горите на Витоша ; За горите на Витоша 2 ; За горите в Родопите ; За горите в Стара планина ; За Национален парк Пирин: За Национален парк Пирин 2 ; За устройството на територията ;  За устройството на територията 2

 

Владислав Попов: Българското земеделие има нужда от радикална промяна

Posted on Author Ирина ГеоргиеваCategories Земеделие
  • Да се направи преоценка на българската политика и приоритети в земеделието и да се пледира за промяна по време на идващата конференция в Брюксел през 2018 г.
  • Да се пренасочат пари към биологичното земеделие със съгласието на Брюксел, за да се финансират около 7 000 български био-производителя.
  • Да се пренасочат усилията и най-вече финансите към производството на плодове и зеленчуци
  • Министерството на земеделието да положи усилия за създаването на повече преработвателни предприятия в този сектор, с цел стимулиране изкупуването на родната био-суровина

 

Вече от една година работя по кратък филм за земеделието в България, но темата е толкова комплексна, че все още не съм го довършил. Отново липсва далновидно държавническо мислене в земеделската политика за последните 28г.

Земеделието в България преди 30 години беше за пример едва ли не в целия свят, но съсипаха абсолютно всичко, най-вероятно с цел “силните” в държавата да купят чрез подставени лица плодородните български земи на безценица. Управляващите се опитват да ни убедят, че от 10 години земеделието пак е във възход. Така е. Шепа мега фермери произвеждат 4 пъти повече жито, отколкото ни е нужно – и често без устойчив и дългосрочен план за земята, която стопанисват.

Един стар агроном преди време ми отвори очите, когато ми каза, че земеделието на една държава на първо място трябва да е в състояние да изхранва собственото си население. Всичко останало е бонус. Много мъдри думи и да е ясно на всички, че в сегашното положение народът ще умре от глад, ако съседите ни затворят границите си за месец-два. Човек не може само хляб да яде!

Производство на плодове и зеленчуци почти няма (онзи ден купих в кварталния супермаркет чушки от Албания, да му се не види). Животновъдството е на умирачка, а да не говорим за преработвателните предприятия. Не само, че времето с пълни влакове с домати и консерви към Русия е минало, но спокойно може да се каже, че освен жито, износ на земеделски продукти няма. Това е жалко, защото именно земеделието можеше да храни стотици хиляди българи в провинцията, които реално друг шанс за работа нямат.

За това се радвам от време на време да намеря съмишленици по тази тема. И то съмишленици, които биха имали огромно влияние върху земеделието в България – стига да им бъде дадена думата. Запознайте се с Владислав Попов, професор в Аграрния университет в Пловдив.

Освен да храним собственото си население, можем и много повече. Цяла Европа се събужда. Хората вече масово осъзнават, че хлябът не струва. Нито млякото, нито месото, че зеленчуците и плодовете нямат вкус. Хората започват да търсят истинска храна и са готови да плащат за това. Био или не био, но поне да е истинско… България има невероятни климатични условия и уникални местни сортове и видове. Един път да вървим пред духовата музика, а не най-отзад като обикновено…  Да се съсредоточим върху този нов пазар! Това е огромен шанс за България. Но кой ще води хорото?

Патрик Смитьойс

Проф. д-р Владислав Попов е роден на 14.07.1967 г. в гр. Кърджали. През 1990 завършва Тимирязевската Селскостопанска Академия в Москва, а през 1993 г. се дипломира като инженер-агроном „Защита на растенията и почвите“ (специализация Агроекология). В периода 1994-1996 г. завършва Магистратура в Аграрния Университет в гр. Вагенинген, Холандия. Асистент в Аграрен Университет (АУ) – Пловдив от 1996 г., а в периода 2001-2005 защитава докторската дисертация (екологични фермерски системи) в Университета на Западен Сидни Австралия. От 2009 г. е доцент в Катедрата по ‘Агроекология’ в АУ–Пловдив, а от 2014 г. и понастоящем е професор в катедрата. Директор е на Агроекологичния център при АУ-Пловдив от 2006 г. и председател на Общото Събрание. Той е един от основателите на биологичното земеделие в България. Има значителен международен практически опит в над 24 държави по света чрез научно приложни проекти, обучение, разпространение и консултиране  в областите биоземеделие, агроекология и опазване на околната среда. Автор е на повече от 80 научни и научно-приложни публикации в тези области. 

Неоникотиноидите са вид инсектицид, т. е. химическа отрова срещу насекоми, които се използват в земеделието.  Все повече научни изследвания показват следното:

  • Спадът в популациите на някои видове птици е правопропорционален на увеличената употреба на неоникотиноиди в района заради недостиг на храна;
  • Дори и да не са единствената, неоникотиноидите са една от причините за изчезването на пчелите, дори и в малки остатъчни количества, те са открити в телата на мъртви пчели;
  • Те съвсем не са така безвредни към околната среда колкото се предполагаше – птици, които ядат семена третирани с неоникотиноиди, са изложени на множество негативни ефекти, включително и с летален изход 

В България, неоникотиноидите се използват масово в традиционното земеделие, как е възможно това, когато има Европейски правила, с които България трябва да се съобразява?

Да така е, Европейската Агенция по Безопасност на Храните (EFSA), е забранила  определени активни вещества от групата на неоникотиноидите, но дава една вратичка за органите в България и другите Европейски държави, че могат да поискат дерогация (тоест частична отмяна на правилото) за използването на определени неоникотиниди, ако има доказана нужда.

Кои са тези местни органи?

Това е Българската Агенция по Безопасност на Храните, която всяка година може да разрешава използването на определени пестициди от групата на неоникотиноидите. Голямото зърнопроизводство в страната се опира предимно на неоникотиноидите срещу телените и сивите червеи и това определя и огромните интереси, които стоят зад това разрешение за широка употреба. Но в същото време, неоникотиноидите могат да се заменят с високо ефективни и доказани биологични препарати като Натуралис (на базата на хищни гъби), който се разпространява от фирмата АМИТИЦА, които нямат абсолютно никакво вредно въздействие на околната среда и земеделската продукция.

А как става така, че въпреки огромните субсидии за земеделие, които получаваме от Европейската общност, земеделието ни е все още в такова окаяно състояние?

Ами, дължи се първо на неравномерно разпределение на средствата….

А кой ги разпределя всъщност тези пари?

Има Комитет по наблюдение, който е в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Те определят приоритетите дългосрочно за няколко години напред и там става разминаването. Ще дам пример с биологичното земеделие. През 2013 г. са се събирали и са направили неточна прогноза за това какви средства ще са необходими на българските биофермери през 2014-2020 и се оказва, че са заделили само 110 000 000 Евро, което е много малко. В резултат на това, че дирекциите в МЗХ нямат реална визия за земеделието, биофермерите няма да могат да получат никакви субсидии за 2018 и най-вероятно много от тях ще спрат да работят по биологичен начин. Имайте предвид, че в Македония и Сърбия подкрепят биоземеделието без европейски субсидии, това са национални плащания от техния държавен бюджет.

Това ми се струва сериозен проблем…защо се получава така?

Проблемът е, че някои от експертите в МЗХ нямат нужното образование и практически опит не само с биоземеделието, но и при работа с Европейски структури, поради което правят грешки, които имат сериозни последствия.

В същото време наскоро имаше пресконференция на МЗХ и новият министър на земеделието Р. Порожанов изтъкна, че наш приоритет е да развиваме биологичните храни и земеделие. Не може да се води политика така, дясната ръка да не знае какво прави лявата и да правиш такива публични изявления, защото това ще ти повиши само популярността сред народа. Необходимо е да имаш дългосрочна визия за това как се развива Европейското земеделие и какви са целите на България в тази област.

Добре какви ще са последствията за българските биопроизводители?

Много сериозни, половината от българските биопроизводители няма да искат да работят, ако държавата не осигури тази финансова подкрепа.

Това го разбрах от хора, които са наели доста декари земя за биологично земеделие. Дори не знам как ще си прекратят договора с разплащателните агенции, сигурно ще трябва да връщат пари.

Добре дори и да произвеждаме био зеленчуци и плодове, имаме ли достатъчно голям пазар? Ние може да бълваме много продукти, но кой ще ги купи и на каква цена?

Аз съм на друго мнение.

Такива пост-социалистически държави като България трябва да усилят вътрешното потребление, но и да вдигнат преработвателна промишленост.

В момента имаме ограничен брой преработващи предприятия около 190, които правят биологични сладка, лютеници и други. Само, че в България цените са такива, че няма кой да ги купи. И единственият шанс за тези хора е да изнасят продуктите си в чужбина, но преработващата промишленост включително за био продукти и храни в Холандия, Германия, Швеция, Дания, САЩ, Италия е много по-голяма и развита. Те нас ни искат като източник на суровини, а когато ние изнасяме само суровини, първо изнасяме хранителни вещества от българските природни ресурси, изтощаваме почвата и не добавяме никаква добавена стойност чрез преработка, което всъщност осигурява печалбата и заетостта на населението. Ние пшениченото зърно само на брашно да го обработваме, то добавената му стойност скача веднага със 100%.

Добре, как бихме могли да станем конкуретноспособни на тези големи чужди производители на биологични храни?

Трябва хората да влезнат в сдружение с други производители, за да използват заедно съоръженията, земите, да правят по-голям обем продукция, което би намалило нетната стойност на произвеждания продукт. Така биха станали по-конкуретноспособни, а и ценово по-достъпни за българския потребител.

За дребните и средните био производители това е единствената алтернатива да оцелеят и да се развиват.

Има хубави примери за био производители които се обединяват, като съюза на говедовъдите в България – състои се предимно от млади хора.

Има и 90 нови сдружения на производителите, тоест има светлина в тунела…

Добре как е конвенционалното производство? Те май нямат проблеми с държавните субсидии…

Да, нямат, защото те имат кой да лобира за тях и си получават субсидиите редовно, но те също нямат достатъчно преработка за износ. Където и да отидеш в Германия, в Холандия, не можеш да видиш MADE IN BULGARIA в супермаркета, освен на някакво вино на най-долния рафт. Специално за вината това е разбираемо, защото цената е ниска, но пък качеството си е много добро в сравнение с европейските вина.

Добре, какво трябва да се направи според вас, за да можем все пак да изхранваме поне българското население? Защото магазините и супермаркетите са препълнени с чужди стоки – плодове, зеленчуци…

Приоритетите в Министерството и съответно субсидиите не се разпределят правилно…

Например за миналата година сме произвели 5,7 млн. тона зърнени култури. Потреблението в България е максимално 1,3  млн. тона. Тези 4.4 милиона тона, които са в излишък така да ги наречем, те просто изнасят хранителни вещества от почвата понеже са произведени с конвенционални минерални торове (за 2016 г. при пшеницата 81% от площите са торени с минерални торове, а 93% от площите са обработвани с химични хербициди, по информация на fermer.bg), а не биологични, защото биологичните поне оставят нещо, а минералните нищо не остава в почвата. Тоест тези култури изсмукват хумуса и хранителните вещества от българските почви, и после качват продукцията на кораби и я изнасят в чужбина. Това не е и не може да бъде устойчиво земеделие…!

Значи ние произвеждаме четири пъти повече жито, отколкото на нас ни трябва и това заема ¾ от българските плодородни почви?

Да, това са официални данни.

Министерството на земеделието и храните продължава да подкрепя финансово това зърнопроизводство, въпреки че виждат, че ние от 10 години не ядем български плодове и зеленчуци. Значи, някой пак има интерес от тази цялата работа.

Тоест субсидиите за плодове и зеленчуци са толкова малки, че производителите не издържат в конкуренция с турци и сирийци. Друг пример, който илюстрира погрешното разпределение на субсидии за българските производители от Министерството: март 2016 година и май 2017 се изплатиха около 30  млн. лева на около 11 000 (2016 г.) и 15 000 (2017 г) български производители по програма за подпомагане на протеиновите култури, като боб, леща, соя и т.н., но около 85% от тези субсидии са дадени за производство само на две култури: фуражен грах и соя. И после този висококачествен фуражен грах и соя, отиват за животновъдството в Германия, Холандия, Италия, и т.н. При нас не остава нищо, защото нашето животновъдство е минимално.

Значи, Брюксел определя ние какво произвеждаме, и то не е в интерес на България, а на другите членки на Европейския съюз, така ли?  

Не, не е точно така…

Ако ние не можем да си отстояваме нашите интереси и приоритети спрямо интересите на производителите и потребителите, това си е наш проблем.

Да, въпросът е, дали нашите управници в министерство на земеделието знаят какви трябва да бъдат нашите приоритети в земеделието? Те първо трябва да ги знаят, за да могат да ги отстояват.

Управници в министерството на земеделието дават своите идеи, но явно те се разминават с действителността.

Сега тук в Пловдив текат семинарите за новата обща селскостопанска политика за следващия програмен период и е добре те да чуят реалните проблеми на земеделците и потребителите, защото следващата голяма тема за Европейското земеделие е Храни 2030, които обхващат производство, преработка, опаковка, продажби, потребление, рециклиране и въздействието на климатичните промени върху всички тези компоненти.

Добре, имаше един стар агроном, който ми каза, че първата грижа на държавата, ако се намесва в земеделската политика, е да създаде такова земеделие, което е в състояние да храни собствения си народ.

Ами, да.

Ами да, но както изглеждат нещата, скоро само хляб ще ядем, защото само пшеница произвеждаме…

И така, всичко е замръзнало. Няма визия накъде ще се върви… Следват се измислени нереални приоритети, че биологично земеделие ще развиваме, а субсидиите свършили. Да това е действителността за съжаление, това е…

Тоест, за да се подобри ситуацията, трябва да се проведе политика с визия, отгоре надолу, така ли?

Дa, необходима е цялостна ревизия на политиката.

Можем да почерпим много опит и знания от чужди специалисти, например от Агро университета във Вахенинген, Холандия и университета Дейвис в Калифорния, там много усилено говорят за биоразнообразието, което е чудесно Това е много важна тема.

Добре де, нямаме ли нещо уникално българско – като опит, знания, технология, сортове или раси животни, с което можем да стимулираме българското земеделие?

Да, имаме много ценни растителни и животински видове, чието култивиране трябва да стимулираме… освен растителните култури, които споменах имаме етерично маслени култури като лавандула и розово масло – с уникални много по-добри качества от съседните ни държави. Колкото до животновъдството има списък от местни автохтонни породи (коне, зайци, крави, кози и т.н.) за чието развъждане държавата предлага субсидии по мярка 10. Всяка такава местна порода има собствено дружество, което я представлява. Значи тези дружества могат да направят една инвентаризация и да привлекат 40-50 животновъди, които да възстановят породите на по-изчезващите видове. Предимствата са големи. Тези породи са по-пригодени към нашите климатични условия, поради това те достигат по-лесно до по-недостъпни тревни площи и това прави тяхното месо много по-вкусно, освен това те са и по-устойчиви на заболявания. Повече информация по тази тема може да намерите на сайта на един проект който изпълнихме с помощта на Холандско финансиране, Тук.

Предполагам, че с нашите супер плодородни земи, имаме много голям потенциал за биоземеделие?

Потенциал безспорно има. Биоземеделието може да възстанови ниското съдържание на хранителни вещества, което е в Южна България. За справка – средният добив на пшеница в Пловдивски окръг е 390 кг, а в Северна България, Дунавската равнина е 600-650 кг на декар.

Това как е в сравнение с водещи страни?

Нашите добиви при зърнено-житните и при царевицата и слънчогледа са по-ниски в сравнение с  Холандия, Франция, Швейцария, и Италия,…говоря за биоземеделието. Затова е важно чрез субсидии да се компенсира заради по-ниския добив.

Добре разбрах, че в България има голям потенциал за производство на билки с лечебна цел, на трето място в света… така ли е? И как бихме могли да се възползваме от това?

Да, така е, и можем да се възползваме чрез по-тясна работа с браншови организации и фирми, създаване на организации от производители и кандидатстване по мярка 16.1, която ще се отвори късно наесен, за да стимулираме сътрудничеството между, фермери, наука, бизнес, НПО и др., за да се увеличи производството на нови био-продукти на база български билки (с цел да има добавена стойност към суровата билка, а не да се изнася сурова от страната).

Какво мислиш за животновъдството в България? Как може да се развива по-добре?

Отново както при билките – организиране и сдружаване на производители и съвместна преработка…!

Как може да се направи най-оптимален маркетинг, който да стимулира продажбата на земеделските продукти в България?

Тук може да се потърсят възможности на он-лайн платформи, доставка по домове в големите градове, или задължително обособяване на кътове в откритите борси и тържища в България, за търговия на био-продукти и храни, вкл. стимулиране от МЗХ на такива борси, които увеличават дела на търговията на био-продукция..!

Как мислиш, че България трябва да се профилира в Европа, за да сме различни и успешни?

Аз не искам да сме профилирани, искам да има разнообразие – видове и сортове растения и животни, преработени храни и напитки, занаяти, култура, фолклор и др. И това биоразнообразие да личи от всички български продукти, независимо дали се продават в България или в чужбина, и да се стимулира обменът им с Европа, а не да бъдем нетни износители на суровина за Западна Европа и света…!

Но бихме могли да съсредоточим усилия и ресурси в няколко сфери и продукти, които имат доказан потенциал и пазари – например етерично-маслени и лекарствени (билки) и масла от тях, кисело мляко и млечни продукти, сладка и сушени плодове, вино и др.

Представи си, че утре си министър на земеделието, какво би направил, за да подобриш тази област на икономиката в България?

Първо, следващата 2018 г. предстои междинна оценка на постигнатите резултати от прилагането на Общата Селскостопанска политика от Европейската Комисия в Брюксел и трябва да се прецени дали мерките, които са посочили, са успешни за Европа или не.

Това е моментът да се преразгледа българската стратегия и да се изберат правилните приоритети за развитие: в кои сектори трябва да се намалят субсидиите и къде трябва съответно да се увеличат…

Второ, трябва още тази година да се пренасочат пари към мерки 11 и 10 за агроекология и биологично земеделие със съгласието на Брюксел, за да се финансират тези 7 000 био–производители. Може да се намали ставката Евро на хектар за подпомагане на биологичните производители в преход и да се съблюдава стриктно спазването на максималните периоди на преход и контрол от Разплащателната Агенция, за да стигнат парите.

Трето, да се пренасочат усилията и най-вече финансите към производството на плодове и зеленчуци.

А ако се продължи с обвързаната подкрепа на протеиновите култури, то е задължително зърнено-бобовите култури да се произвеждат за човешка консумация, а не за фураж. Защото тези култури имат много предимства като азот за почвата и растителен белтък за хората, но този белтък не отива за хората, а се изнася за фураж в чужбина, както споменах.