- Да се върнем към обществено управление на природните ресурси и най-важните сектори на икономиката
- Да променим данъчната система по примера на развитите страни към прогресивни данъци върху доходите, гъвкаво ДДС и общо намаляване на дела на косвените данъци
- Да се борим за законодателство, предвиждащо защита на работниците и търсене на отговорност от некоректните работодатели
- Да се създаде държавна програма за подпомагане на работническите кооперативи
Проблемите в България не са наш патент. Тоест, повечето от тях не са. И както проблемите са еднакви на много места, така и решенията за тях. За това няма активист в държавата с по-голямо КПД от Даниела Пенкова от Варна, създател на сайта www.dokumentalni.com
Заедно с нейния партньор и няколко доброволци превеждат документални филми от цял свят за тематики, които касаят и България: социални проблеми, корупция, разсипване на природните ресурси… Списъкът е дълъг. Благодарение на доброволните преводачи, всички тези филми стават достъпни за българите, които не владеят английски, руски, италиански или немски езици. Хората да се припознават в темата и да вземат нещата в свои ръце. Да действат. Реално протестите срещу шистовия газ набра сила от един филм, който Даниела преведе и пусна в социалните мрежи.
Пътувах до Варна да се запозная с тази забележителна жена и вече от няколко дни се възхищавам на това, как един борбен човек, без никакви ресурси и без особени, извънземни сили може да повлияе толкова силно на общественото мнение по всякакви за България важни теми.
Отново се утвърди факта, че информацията е най-силното оръжие за промяна и се радвам, че няма нужда да откриваме топлата вода. 99% от това, което трябва да знаем, някой друг вече го е измислил. Стига само да го обясним на език, достъпен за всеки и да популяризираме идеята в социалните медии. Щеше да е чудесно националните телевизии да излъчат тези филми, но за съжаление те много рядко пускат нещо, което е против интереса на олигарсите…
Обсъждайки с Дани проекта им, стана ми ясно, че тя и нейните колеги работят по него през нощта или през уикенда, защото нямат спонсори или реклами. Мечтата й е, да може да работи само по сайта и той да остане независим. Нужни са пари за това – 1500 лева на месец, минимален доход за двама преводачи. 1500 лева, за да може цяла България да види най-ценните документални филми на света. Само 1500 лева… Мечтаят да намерят 15 спонсора за по 100 лева на месец, но до сега им било трудно да ги срещнат. Не мога да повярвам. Аз се включвам за една година – 12 вноски по 100 лева. Приятели мои?
Патрик Смитьойс.
Родена в София през 1975 г., в началото на 90-те заминава за Италия, където дълги години е успешен предприемач и работодател. Икономическата криза през 2008 г. я принуждава да затвори фирмата си, което се превръща в повратната точка на живота й. След труден период, открива утеха в документалистиката на социална тематика, която й помага да види света по нов начин. Тогава започва да прави български субтитри на филмите, които намира за особено ценни, а скоро след това създава сайта dokumentalni.com. В желанието си да опознае в дълбочина структурата и икономическата логика на днешното общество, записва и завършва икономика във Флорентинския университет, след което се прибира в България.
Понастоящем е преводач на свободна практика, автор на икономически анализи в български и чуждестранни медии, и лектор на международни конференции на социални, политически и икономически тематики. Член е на Сдружение „Солидарна България” и Автономен работнически синдикат. Не е членувала в политически партии.
Живее във Варна и като активист участва в множество инициативи за опазване на околната среда и в защита на правата на работниците. Сайтът dokumentalni.com продължава да бъде за нея страст, мисия и призвание.
Ударихте бингото с филма “Газланд”, преведен от английски език за шистовия газ в Добруджа. Тогава стана ясно окончателно, че вашата инициатива може да има силен ефект. А преди това, имаше ли ваши филми, събудили обществения интерес по един или друг начин?
Когато през 2011 г. представихме „Газланд”, вече имахме в колекцията си около 140 преведени документални филма, повечето от които посветени на екологични и икономически проблеми. Макар и да описваха опита на други държави, те засягаха директно или косвено България. Трябва да призная, че до онзи момент никой от тях не беше предизвиквал подобен масов интерес, въпреки че различни групи активисти вече използваха наши материали, за да привлекат съмишленици към своите каузи. Сред тях можем да припомним филмите, посветени на разпространението на генно-модифицираните организми – една друга гореща тема, която също се увенча с известен успех.
Харесва ни да си мислим, че всички български активисти могат да намерят в нашия сайт филми, които да им бъдат полезни. Затова се стремим да покрием възможно повече наболели социални проблематики.
Наистина ли Добруджа щеше да стане призрак върху опустошена земя? Нали вадят газът докато фермерите орат и сеят?
За съжаление ефектите от технологиите, използвани за добив на газ от шистови формации, са пагубни за околната среда. Те могат да бъдат видяни от зрителите в множеството филми, които преведохме по темата.
Технологията „фракинг” изисква употребата на огромно количество вода, примесена с множество канцерогенни химикали, и оставя след себе си хвостохранилища, които са твърде скъпи и почти невъзможни за обезопасяване обекти. Добруджа действително рискуваше да се превърне в призрачна земя, подобно на множеството райони, станали жертва на подобен род „иновации”. Христоматиен пример е Тексас, откъдето започна треската за шистовия газ.
Налага се да превеждаме документални филми по важни теми за българите като шистов газ, ГМО, концесии на мини и вода. Защо нямаме филми от български автори по тези теми?
Това е може би най-големият проблем в момента. Докато на запад се наблюдава засилване на продукцията на документалистиката, засягаща сериозните икономически и социални проблеми, страните от Източна Европа сериозно изостават в това отношение. Не само в България, но и в другите държави от бившия социалистически блок почти няма автори, посветили се на тези тематики.
Лично за мен този факт е много болезнен, тъй като точно нашите държави най-силно страдат от ефектите на неконтролируемата икономическа система. Виждам две основни причини да не откриваме български автори в този конкретен диапазон на документалистиката.
На първо място, младите автори днес произхождат от една образователна система, която не се опитва да развива критичното мислене, а по-скоро предоставя готови отговори. Повечето от тях напълно оправдават икономическата система, в която живеем и която е основната причина за развитието на корупционни практики и търсенето на печалба за сметка на околната среда, клиентите, работниците и населението като цяло.
Втората причина е, че дори и някой автор да има мисленето и способностите да направи сериозен анализ на даден социален проблем, често се сблъсква с непреодолими финансови затруднения. Ако авторът не разполага с лични средства, за да реализира проекта си, трудно би намерил спонсори, тъй като често хората с финансови възможности са точно онези, които печелят от практиките, създаващи екологични и социални проблеми. А държавата не предоставя финансова помощ на независимите автори.
Има ли цензура в медиите срещу преведените от вас документални филми?
Не зная дали „цензура” е подходящата дума, но е факт, че филмите, които превеждаме, не представляват интерес за нашите телевизии. Тематиките, които засягаме, често са в разрез със защитаваните от тях идеи.
Днес няма дори една телевизия в България, като в това число включвам и държавната БНТ, която да се проявява като коректив на политиците. Медиите се явяват по-скоро защитници на интересите на една или друга икономическа сила и когато по случайност излъчват „критични” репортажи обикновено всъщност става въпрос за битка между различните олигархични кръгове.
Филмите, които ние представяме, критикуват самата структура на икономическата система, която по необходимост поражда подобни отрицателни герои – дори и един от тях да бъде премахнат от сцената, веднага мястото му бива заето от някой друг. Но няма да чуете подобна теза в българския ефир, където системата се приема за перфектна и се критикуват единствено някакви по случайност появили се „гнили ябълки”, сякаш елиминирайки тях е възможно всичко да тръгне по мед и масло. Затова нашите филми в известна степен са неудобни за националните ни медии.
Имаме ли национална телевизия?
Отдавна БНТ прилича на частна, а не на обществена телевизия. Буквално не засяга главните проблеми на България като бедността, неравенството и разграбването на обществените ресурси. Експертите, които кани в предаванията си, са лобисти или про-правителствено настроени, затова трудно можем да очакваме сериозна критика на действителността. Както често обичам да казвам, дайте ми управлението на една национална телевизия, и до две години в България ще започне революция. БНТ се е отказала от ролята си на коректив на управлението. За съжаление, не можем да разчитаме на нея да подкрепи и излъчи „революцията”, както се казва в заглавието на един от нашите филми.
Всеки българин се е затворил да си решава битовите проблеми, заключва се в домашните мъчнотии. Ние като идеалисти си мислим, че хората се интересуват от шистов газ или обезлесяването. От срещи с хора от улицата, установих, че на 2/3 от българите на вратата чука ЧСИ или има болен роднина в болница и не може да се оправи със сметките и корупцията там.
Това вълнува обикновения човек и той няма капацитет за допълнителна информация, касаеща мините или водите ни. Как да стигнем до хората с тези по-глобални, но съществени за България проблеми?
Този въпрос ме вълнува отдавна. Не е лесно да се занимаваш с екологични и общочовешки каузи, когато ежедневно си принуден да се справяш със сериозни лични проблеми, били те финансови, здравословни или семейни. Когато по цял ден се бориш за съществуването си, нямаш нито време, нито желание да се информираш по теми, които ти се струват далечни и предпочиташ вечер да седнеш пред телевизора и да не мислиш за нищо.
Затова смятам, че точно националният ефир има възможността и е отговорен да поднася повече и по-подробна информация за обществено значимите проблеми. Просто не виждам друг по-лесен достъп до информация, още повече, че у нас голяма част от населението вече дори не може да си позволи редовно да купува вестници. По мое мнение, националните медии обаче не изпълняват подобаващо тази основна своя функция. Например, колко сериозни журналистически разследвания са направени относно частните съдебни изпълнители? Представят се единствено някои абсурдни случаи, излъчени най-вече в опит да се привлече зрителски интерес, но анализи на феномена няма.
Има ли случай да се излъчили от вас преведен филм в национален ефир?
Случвало се е няколко пъти да използват субтитри от сайта. За съжаление, до момента в национален ефир са излъчени не повече от 10 филма, което действително е твърде малко. Ще отбележа, че никога не сме искали, нито получавали заплащане от телевизиите за преводите, които реализираме. Нашата цел е единствено филмите да бъдат гледани от повече хора.
Бих искала да отбележа и един много хубав опит с регионалната телевизия Стара Загора. Всяка сряда от 19 ч. в предаването „Блогът на Мавракис” водещият Йоргос Мавракис дава трибуна на различни български активисти и често излъчва наши филми, включително лекциите на американския икономист проф. Ричард Улф. Но Йоргос може да се похвали с пълна независимост спрямо собствениците на телевизията, които са му дали възможност сам да подбира темите, които представя в предаването си, и да изразява свободно своята лична позиция. Не зная дали изобщо другите телевизии предоставят подобна свобода на словото на водещите.
Ясно е, че най-много разчитате на интернет и социалните медии. При положение, че те са препълнени с информация, да привлечеш вниманието е все по-трудно. Според теб, какъв е правилният начин, важният като тема за българския народ филм да гръмне в медийното пространство?
От особена важност е темата да е разработена добре, което зависи основно от таланта на авторите на филма и от начина, по който са решили да поднесат информацията. Сериозните теми могат да бъдат представени с ирония и хумор, което безспорно е оригинален начин да се привлече вниманието на зрителите.
Според моите наблюдения, по-голям шанс да се превърнат в хит имат кратките клипове, затова е добре важните филми да бъдат представяни от интересни трейлъри. Макар да съм критично настроена към целите на политикономическата ни система, смятам, че има от какво да се поучим относно използваните от нея методи. Рекламата винаги е била силно оръжие, което бихме могли да използваме в интерес на гражданите, вместо в техен ущърб.
Как може да накараш обикновения човек, който никога няма да отвори вашия линк, да го направи?
Ние работим винаги с мисълта за обикновения човек. Смятам, че точно той е зрителят, до когото трябва да достигнем. Ако той разбере принципите, които създават и подклаждат определен социален проблем, би могъл да реагира и да намери решение.
Знанието дава на хората инструменти, за да се борят, дава им сила и самочувствие и ги превръща в незаобиколим фактор за развитието на историята. Аз самата се считам за обикновен човек и смятам, че след като моят собствен интерес е бил възбуден от определена тема, то и за всеки друг човек тази тема би била интересна. И за да отговоря малко по-конкретно на въпроса, просто се опитваме да представяме филмите с кратко и грабващо описание.
Оттук нататък всичко зависи от разпространението на линка, което често се прави от феновете на сайта, на които няма да се уморя да благодаря за тази им дейност. В крайна сметка, много по-лесно е да отвориш един линк, ако ти го препоръча приятел.
С какво по принцип си изкарваш хляба? Има ли бизнес модел dokumentalni.com? Колко време ви трябва да преведете един филм?
Основно се издържам с работата си като преводач на свободна практика, а понякога пиша и статии на икономическа тематика за наши и чужди медии.
Dokumentalni.com се роди малко на шега. Идеята в началото беше да приютява субтитрите на филмите, които превеждахме в свободното си време, за да може българската публика да има достъп до социално значимото документално кино, което, както вече подчертахме, е почти невъзможно да бъде видяно по националните медии и в кинозалите. Дори не разбрахме как стана така, че вече разполагаме с 500 превода, което представлява една изключително богата колекция от филми на тази толкова специфична тематика. Оказа се, че в момента имаме около 50 хиляди единични посещения на сайта, което ни накара да се замислим върху възможността да изградим „бизнес модел” и да увеличим броя на материалите, които предлагаме.
Днес по превода на един филм работим около седмица и дори повече, тъй като го правим в свободното си време. Стараем се да поддържаме ритъм от един превод седмично, който обикновено публикуваме в събота или неделя. Поради огромния интерес, който проявяват нашите фенове, сега искаме да се посветим изцяло на сайта и да утроим публикуваните материали.
За целта регистрирахме фондация с нестопанска цел, която банално нарекохме „Документални” и която ще ни позволи да набираме спонсори и да търсим финансова стабилност. Освен това чрез фондацията ще имаме възможност да работим съвместно с други международни организации, които разполагат с интересни документални филми в архивите си и сега ще могат да ни ги предоставят за превод и разпространение. Надявам се скоро това любимо хоби да се превърне в ежедневна и пълноценна работа.
Може би е добра идея да направите нещо съвместно с националните телевизии. Вие имате познание – изгледали сте толкова филми по темата и сте много по-подготвени от един репортер. Направете нещо заедно с тях, използвайки материала от чужбина в комбинация с кадри от България. Тогава посланието става още по-силно. Хората да видят, че проблемът действително касае нас. Водили ли сте такива разговори?
Тази идея е прекрасна и много бихме искали да помагаме по всякакъв възможен начин. Наистина разполагаме с множество материали по всякакви наболели социални проблеми и бихме могли да се включим в съвместни проекти със знания и опит. С удоволствие бихме работили и с телевизии, разбира се, стига да го поискат. За съжаление, обаче, досега не е проявяван подобен интерес от тяхна страна.
Пък ако те нямат интерес, защо не го правите вие? Имам предвид ваши кадри или ваш коментар за българския проблем около силен тематичен филм от чужбина?
В момента се опитваме да привлечем вниманието на зрителите като в описанието правим аналог между показаното във филма и българската действителност. Наистина, един кратък клип би имал много по-силен ефект върху публиката от писания текст. Затова си струва да се помисли върху тази твоя идея. Вероятно коментарът е по-лесен за реализация, ще опитаме.
Вече сте превели 500 филма. Има ли още за превод? От какви езици превеждате?
Филмите, които засягат нашите теми, са хиляди и с всяка година се засилва тенденцията да се продуцира документалистика на социална тематика. Само в момента има над 100 филма, които вече сме гледали и бихме искали да преведем. Превеждаме предимно от английски език, но работим освен това с италиански, руски, немски и други езици. Имаме връзка с преводачи от всякакви езици.
Живяла си в западно общество, учила си в Италия. Имаме ли нужда от „социално ангажиращи“ музиканти каквито ги има там?
Действително, в Италия най-оценяваните и популярни музиканти са социално ангажирани, например Джованоти, Васко Роси, Де Андре, Капареца, Банда Басоти, 99Посе и много други. Специално младите обожават протестната музика, която от своя страна формира критичното им мислене и оттам, социалната ангажираност на младежите. Тъй като специално създаването на музика е много по-евтино за авторите, отколкото реализацията на един филмов проект например, за мен представлява необяснима мистерия фактът, че в България почти напълно липсват такива музиканти.
Подобна музика със сигурност би набрала множество последователи сред публиката, която неизменно търси изразител на собствените си мисли чрез изкуството. За съжаление в тази ниша откриваме единствено ъндърграунд изпълнители, които трудно се вписват в разбирането за мелодичност на широката публика, макар че текстовете им са безспорно ценни. Но те си остават маргинални автори и сякаш им харесва да бъдат такива. Аз обаче продължавам да очаквам появата на някоя поп/рок група, която най-сетне да обедини мелодичната музика с критиката към обществените недъзи. Определено имаме нужда от това.
Откъде е този хъс и тази енергия? Защо просто не се разхождаш по крайбрежието спокойно, неангажирана с трудностите на обществото? От инат ли е? Защото повечето си мислим, че сме безсилни.
За мен водещият елемент е страстта към това, което правя, примесена с безкрайното удовлетворение от усещането, че съм направила нещо ценно за себе си и за другите. Дори когато гледам морето, ясно осъзнавам, че човечеството го унищожава и искам да направя нещо, макар и малко, за да предотвратя това. Чувствам, че съм открила мисията на живота си. Или по-скоро, тя откри мен.
Коя е новата тема, която сте захапали?
Новата ни тема всъщност до известна степен е стара. Отново искаме да повдигнем въпроса с управлението на обществените ресурси от страна на частни компании.
Приватизацията, концесиите и публично-частните партньорства са различни методи, чрез които се прехвърля публичната собственост към фирми, чиято цел е единствено увеличаването на печалбата в интерес на собствениците. От години се опитваме да привлечем вниманието към добивната индустрия и предизвиканите от нея проблеми с околната среда.
Сега решихме да преминем към една друга гореща тема, за която в България се говори рядко – управлението на водните ресурси.
В последните години светът се изправи пред водна криза, резултат от климатичните промени и свързаните с тях засушавания. Водоносният слой започва да се изчерпва и не малко анализатори прогнозират черни сценарии за „войни за вода”.
След опита с приватизациите и публично-частните партньорства, множество западни държави се завръщат към общественото управление на водата. По този повод представихме наскоро френско-германския филм на телевизия АРТЕ „Вода за продан”.
Проблемът засяга отблизо България и особено столицата, където „Софийска вода” беше приватизирана от френската компания „Веолия”. Темата е сериозна и дълга, тъй като засяга не само водата, но и например преразпределението на енергията. Надяваме се България да се възползва от положителния опит на другите държави и скоро да се насочи към необходимите стъпки за ренационализация на основните ресурси. Ние ще продължаваме да превеждаме материали по темата.
Да го направим заедно?
Разбира се, би било прекрасно! Бих искала да ти благодаря за всичко, което правиш за България и нейните хора. Посланията на твоите филми са много силни и вече оставиха свой отпечатък в историята. Например, смятам, че резултатът от референдума в Трън се дължи и на твоите усилия. Искрено вярвам, че когато се изправяме пред сериозни проблеми, е необходимо да търсим и създаваме съмишленици. Само чрез общи усилия можем да се справим със силните на деня, а „ЗАЕДНО” е любимата ми дума.