- Силна държава се прави от силни личности.
- Радикални средства против хиперинфлацията на оценките в образователната система.
- Перманентна сегрегация на учениците по успеваемост, за постигане на максимален коефициент на полезно действие.
- Обществена и законодателна нетърпимост към лъжата, като стил и начин на живот.
- Преодоляване на деструктивните идеологии и изродените понятия. Образователна, законодателна и медийна политика, ориентирана към вечните нравствени ценности.
- Обществена нетърпимост към паразитизма във всичките му форми.
- Трябва да се даде шанс на всеки да реализира тавана на възможностите си в условията на честна конкуренция.
- Стимул за напредък имат справедливите общества. Качествените хора ще продължават да бягат от зоните на духовна мизерия и войнстващо невежество. Общество от социално слаби, интелектуално слаби, морално слаби – има нулево бъдеще, не се ли научи да цени по достойнство творческия труд.
Професор Теодосий Теодосиев е от тези личности, за които почти не ми е по силите да напиша увод. Кой не е чувал за забележителния физик, отказал се от кариерата да участва в международни проекти за изработване на совалки или спътници за NASA, да търси нови елементарни частици в CERN или най-малкото да преподава на световния елит в престижни университети?
Теодосий е приел, че трябва да помогне на момчета и момичета в България, които имат дарбата и таланта, но нямат възможностите да се развиват подобаващо и да учат в най-доброто училище за физици в света. Но дали това училище не се намира в една класна стая с печка на дърва в едно градче, в полите на Балкана?
Присъствах на един урок на Тео в Казанлък, седнал зад стар чин до печката, до десетина младежи, които решаваха задачи. Навън валеше сняг. Обстановката беше трогателна, но факт е че тук са „произведени” 9 от общо 13-те златни медалисти на България от международните олимпиади по физика. Част от тези медалисти днес са водещи специалисти и заемат престижни позиции в световните научни и технологични центрове.
След моето гостуване в Казанлък разбрах, че няма да се класирам в школата на Тео, но за радост намерихме много теми за разговор. За Вселената, за ентропията и за най-великата Сила от всички – тази, която събира и сътворява. Като учен, Тео така обяснява Господ – като неизмерима сила във Вселената, създала светлината, морето, земята. Силата, сътворила от пясъка човек.
Създаващата сила, както Тео я нарича, понякога избира хора, на които им дава да изпълняват особено значими дела. На тях им гласува безкрайно доверие и им отнема страха да грешат или да се провалят, като им дава библейската увереност в смисъла и изпълнимостта на тяхното дело.
Теодосий Теодосиев е благословен – той носи в сърцето си най-големия подарък, който един обикновен човек може да получи. И това е Духът, който светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава.
Който разбрал, разбрал. А за тези които не са, уверявам ви, че Тео е чудесен събеседник, в чието лице намерих истински приятел!
Патрик Смитьойс.
Теодосий Теодосиев е роден в град Казанлък, с корени от двете страни на Балкана – от Казанлък и Габрово.
Формално погледнато, работил е дълги години като учител по физика и астрономия в Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков” гр. Казанлък. Неформално е по-скоро духовен водач, създател на новаторска „методика за формиране на силов интелект”.
Ренесансова душевност – художник, поет, философ, биолог, химик, математик, физик…
Кауза: Фабрика за социално силни личности – училище на силовия интелект.
Хоби: Търсене на нравствения Абсолют.
Има две деца: голям син, студент – Съби Т. Теодосиев и от втори брак дъщеря на 7 години, Йоанна Т. Теодосиева, ученичка в първи клас.
Предполагам, че Вашите уроци са невероятен трамплин за децата, които идват в Казанлък да учат. За един човек даже можем да кажем, че сте го „изстреляли в Космоса”. На всяка американска ракета, която полита в Космоса, са монтирани негови камери. Каква беше неговата история накратко? Има ли друг такъв пример на Ваш ученик, учил физика на чина до печката на дърва в кабинета Ви в Казанлък и стигнал до най-горе, където човек може да стигне в света на науката?
Петко Динев е първият ми златен медалист от международни олимпиади по физика. МОФ са най-представителните състезания по физика за средношколци в света, с половинвековна история. Петко беше изключителен експериментатор. Ние, физиците, сме хора приложници. Половината точки на нашите олимпиади се дават за решаване на практическа експериментална задача. Затова и олимпиадите по физика са най-сериозната школовка за бъдещите творци на нови технологии.
Трудно е да се предаде накратко историята на човек, за когото трябва да се напише книга. Сигурен съм, че ще дойде време да се публикуват солидни животоописания за всяко от тези преуспели момчета и момичета.
В спомените ми се сливат години, десетилетия, цял живот без почивни дни и ваканции, години на невъобразим по количество и качество труд. Бил съм и кръжок-ръководител, и преподавател, и класен ръководител не само на Петко Динев, а и на стотици най-преуспели участници в школата. Безкрайни, безпаметни занятия в нерегламентирано време, лагер-школи от 8 сутринта до полунощ, всеки ден…
В основата на всяко свръхпостижение стои едно огромно усилие, лишения на предела на възможното, както за ученика, така и за учителя. След много труд и изстрадани знания, естествено е да създадем най-съвременните телевизионни камери в света, които да работят на всеки космически апарат в близкия и далечен Космос, на Луната и планетите, на ядрените подводници и на най-прецизните промишлени роботи.
Петко Динев беше първият от школата ни, който извървя трудния път от малкото провинциално градче, до най-високите световни стандарти на технологично съвършенство. През следващите години имахме още много възпитаници, които разбраха, че има неща, които само изглеждат непостижими.
Над 70 медалисти от Международната олимпиада по физика /МОФ/ и още повече са тези, които не са имали състезателна натура, но са се трудили търпеливо до достигане на ниво над световното.
От колко години вече преподавате физика по този начин?
Имам повече от половин век преподавателска практика. Още през ученическите ми години баща ми монтира черна дъска вкъщи да преподавам на сестрите и на брат ми. В училище съм правил кръжоци за по-малките ученици.
През всичките години на учителстването си съм имал целогодишни школи, включително през почивните дни, както и във всяко възможно извънучебно време, ваканции, аварии, епидемии, национални и интернационални празници, отсъстващи колеги, по всяко време, навсякъде, където е възможно.
Колко деца приблизително са минали през Вашите курсове и лагери по физика?
Участниците за толкова много години са хиляди, не само от нашия регион, но и от цяла България, и от чужбина. И това не е само история. Школата е жива. През лятото правим по 6 лагер-школи с участници от България, през половината свят, до Калифорния и Тексас. През учебната година перманентно вървят школите за старша и младша група в съботите и неделите.
Кога и защо избрахте този път? Да отдадете целия си живот на откриването и насърчаването на българския талант?
Смятах себе си за човек на изкуството – художник, поетично-ренесансова личност…
В крайна сметка станах хуманитар сред хората на точните науки. Оказа се, че това може да бъде много успешна формула. Да градиш творци се оказа изживяване, сродяващо ни с твореца.
По международните олимпиади, често българчета прибират всички награди. Това е забележително, тъй като сме малка държава. Притежание на ген ли е, че българските деца имат особена дарба, поне в сферата на точните науки?
Не е много често, но си струва уважението. Има страст за сензации, има международни състезания с малък брой участници и голям брой медали, има дори състезания, където всички участници получават медали.
България е малка страна. Имаме население една хилядна от населението на света и продължаваме да намаляваме. Ако талантите са равномерно разпределени, пропорционално на населението, на нас ни се полага веднъж на хиляда години да имаме абсолютен първенец по нещо.
МОФ са най-тежките състезания по физика в света, където участващите държави са от порядъка на 100, сред които всички най-развити в технологично отношение страни от „златния милиард”.
За 50 години МОФ, абсолютни първенци /това са участниците, които са имали максимален брой точки сред всички състезатели на всяка една олимпиада/ са имали 16 държави – клуб на интелектуалния свръх елит. И ние сме една от тези 16 страни!
Иван Танев Иванов е единственият българин – абсолютен първенец на МОФ, далеч преди да са изтекли полагащите ни се хиляда години олимпиади. За него съм бил и класен ръководител, и преподавател, и кръжокръководител през целия гимназиален курс. Сега е професор по теоретична физика отвъд океана.
Наскоро Стефан Тодоров Иванов от Бургас стана абсолютен първенец на международната олимпиада по астрономия.
Доколкото си спомням по математика и информатика също сме имали абсолютни първенци.
Моята възпитаничка Катерина Найденова подобри всякакви възможни рекорди с четири години абсолютни първи места на Подборни кръгове за МОФ, двукратна Мис Свят на МОФ и цяло кашонче медали от всевъзможни международни състезания по физика, включително МОФ, където няма по-малко от сребърен медал.
Таланти – да, майките в България продължават да раждат изключителни деца, необходим е обаче и огромен труд. Айнщайн го е казал – 1% талант, 99% труд.
Вие сте работили с ученици от цял свят. Има ли разлика в мисленето, логиката, изобретателността и т.н., между децата от различни култури и етноси? Има ли да речем “профил” на българския мозък, на българския талант? Къде сме най-силни?
Имам преки и косвени наблюдения върху ученици от Калифорния, през Франция, Германия и Русия до Китай.
Силата ни е там, където се иска неформално действие. Неволята ни е научила да правим невъзможното. Справяме се там, където идващите от зоната на „златния милиард” се стъписват и тотално блокират. Нямаме задръжките на културите, разглезени от високо технологични патерици.
Мога да посоча примери на изключителна изобретателност на наши възпитаници, чиито имена периодически нашумяват покрай сензационни открития и върхови постижения.
Теньо Попминчев – рентгенови лазери,
Димитър Ангелов Георгиев – лазери на влакнеста оптика,
Павлин Савов – гравитационни вълни,
Елена Христова – ядрена физика,
Христо Иглев – термодинамика,
Николай Кърджилов – ядрена физика,
Иван Бъчваров – лазерна техника,
Павел Иванов – патентно дело,
Даниел Кавалджиев и Васил Спасов – оптика и полупроводникова техника…
и много други, за които храня надежди да ме извинят, че съм ги пропуснал от списъка, който и дотук не е малък.
Отделен списък заслужават физиците, преуспели в компютърните науки, като златния медалист от МОФ Лъчезар Добрев;
Олимпиеца Андрей Барабонков;
И на първо място участника в няколко МОФ, нееднократен медалист от МОФ, национален първенец по физика, възпитаник на Харвард – Свилен Кънев. Още от студентската скамейка той показа забележителни умения в компютърната архитектура, подобри топлоотделянето на гигантските интегрални схеми, спести колосални средства за електроенергия на фирмата Гугъл и току-що завършил университета, беше назначен във високите етажи на властта на тази фирма.
Знам, че Човек с голяма душа не държи на материалното, но нямаше ли Вашата работа да е по-ефикасна, нямаше ли да имате повече успешни студенти, ако бяхте преподавали в известен университет в чужбина, или в София поне?
Отлично съзнавам истинската цена на труда си. Преди години един мой бивш директор казваше: „Свърши и тази работа. Ти и без това не си цениш труда…”
Богатите родители от страните на световния икономически елит могат да купят всевъзможни преподавателски услуги за децата си. Предпочитам даром да давам шанс на деца, които в повечето случаи не могат да си го позволят. Самият аз съм бил такова дете. Знанията и уменията ми са изстрадани. Имал съм и чудесни преподаватели. Преумножил съм това, което са ми дали. Благодарен съм. Исус е казал: „Даром получихте, даром давайте!”
Вие сте светъл пример за това, как образованието може да продължи и при бедствено положение. Честно ли е да се оправдаваме, че българското образование като цяло, е на този хал само заради липса на пари?
Парите, разбира се, са важен фактор, но още по-важен е дефицитът на морал при усвояването им.
Според Вас, кои са най-големите проблеми в българското образование и има ли решение за тях?
Много лъжа се е натрупала в системата.
Липсва справедливо и обективно оценяване, липсват сериозни стимули за качествена работа, както на учащите, така и на преподавателите. Липсва свободна и честна конкуренция.
В повечето училища дисциплината е под всяка критика. Световната практика показва, че педагогическите резултати са пряка функция на дисциплината в училище.
Делегираните бюджети, необвързани с педагогическия резултат, водят до плачевни равносметки на изхода на системата.
Според мен радикалните мерки за оздравяване на системата трябва да започнат с пресичане на възможността да се поставят нереални оценки. Бил съм свидетел на такива практики.
В най-силната икономика в Европа – Федерална република Германия – всеки ученик се изпитва по всичко от външни преподаватели, идващи от далечни населени места, всеки път различна команда. Ползват се и технически средства в зоната за изпитване за блокиране на Интернет, телефони и всякакви високотехнологични подсказвачки. В повечето напреднали страни електронното заглушаване по време на изпитни мероприятия е задължително, с цел честно оценяване.
Изключването на възможността за преписване, както и перспективата за честни оценки, радикално ще подобрят мотивацията на учители и ученици за добросъвестна работа, а от там и за по-добра дисциплина.
Видяхме новата Ви база, отново в Казанлък. Доста мащабен проект, но има нужда от много средства, за да се довърши. Разкажете за проекта, каква е идеята, за колко деца ще има място да учат там, ще има ли други преподаватели, колко пари още се нужни?
Не разчитам на чудеса. Правили сме свръхпостижения при условия на невероятна мизерия, на предела на невъзможното.
Идеята е да имаме десетина кабинета с постановки на експериментални задачи, целогодишно достъпни за работа, хранилища, работилница за ремонт и поддръжка, както и няколко лекционни зали.
Ако ни достигнат средствата, може да обзаведем и леглова база, като в американските университети. Там съм виждал на няколко лаборатории по едно спално помещение. Работиш денонощно, спиш няколко часа и после пак работиш.
За такава голяма база в целия си обем, ще са нужни повече преподаватели. Надявам се на гост–лектори от Университета и на сегашните ни стажанти от кръга на студентите, които ще продължат това, което аз няма да съм в състояние да завърша по естествени причини.
Що се касае до необходимите средства – не искам името ми да се свързва със събирането на пари. Има благородни хора, които помагат. Надявам се с минимум разходи да направим максималното възможно.
От общо 13 златни медала, печелени досега от български участници на Международни олимпиади по физика, 9 са на възпитаниците от Вашата школа. Да учат при Вас, специално пристигат деца от цяла България. Има ли място за всички да ги настаните?
Действително до момента имаме двадесет и пет абсолютни първенци на подборните кръгове за МОФ – най-представителното и авторитетно състезание по физика в България. Това е повече от всички останали школи по физика в страната взети заедно, за цялата история на Националните олимпиади. Последният беше Александър Кратинов от Варна, преди него Ангел Шерлетов от Казанлък, преди Ангел за четири поредни години Катерина Найденова от Казанлък и т.н.
На МОФ резултатите са още по-впечатляващи. Две трети от участниците в националните отбори и пропорционално медали, включително най-високите индивидуални и отборни класирания за цялата история на олимпиадите. Като абсолютно количество медалите може да не изглеждат много – малко над сто, от които 13 златни за цялата история на МОФ, но това е точно колкото Франция и Великобритания взети заедно. Явно, струвало си е усилията.
През ваканциите правим по шест лагер-школи годишно – предимно на базата на проф.Минко Балкански в с.Оряховица, където битовите условия са по най-високите европейски и световни стандарти. Базата обаче е претоварена с много голям брой други школи по математика, информатика криптография, езици и др.
Затова най-масовите летни школи, където лагерът наброява над 100 ученици, провеждаме в Казанлъшкия ученически лагер „Паниците” край Калофер. На летните лагери не малка част от участниците са деца на българи от цял свят. Реализираме и мисия да ги приобщим към родната култура и светоусещане. Създават се връзки между младите хора, които в перспектива ще са елитът на света.
През учебната година е по-трудно да се пътува всяка седмица, но най-амбициозните го правят и им намираме място за безплатно спане.
Правителството има ли интерес да инвестира? Има ли други инвеститори? Ако има желаещи, от какво има нужда Школата на Тео? Като пари или доброволчески услуги?
Правителството си има предостатъчно грижи в една страна с неприлично голям брой социално слаби и твърде малко свестни данъкоплатци. Едно добро общество е самоорганизираща се система.
Има благородни хора в България, от едрия бизнес, до най-бедните ентусиасти. Помагат ни, когато имат възможност. Благодарни сме им.
Предполагам, че много от тези хиляди деца, които са минали през Вашата школа осъзнават, че сте допринесли значително за успехите им, тук и в чужбина. Можем ли да се надяваме, че те в един момент ще подпомагат с техния талант и опит, новото поколение младежи-физици? Примерно да Ви помогнат като гост-лектори в новата база?
Преуспелите хора също имат проблеми. Големият мащаб на успеха означава и голям мащаб на проблемите им. Не бива да очакваме от тях да сме първата им грижа.
И все пак периодично се завръщат към изворчетата от младежките години и тези срещи на поколенията са изключително вълнуващи и полезни за всички.
Скоро имахте юбилей. Двамата с Вас знаем, че ще живеем за вечни времена, само че, не на този свят. Продължавате да катерите върховете на Стара Планина заедно с учениците – физическата форма и отличие във физиката вървят ръка в ръка. Така ме уверихте.
Но все пак, има ли кой да продължи Вашето дело след 20 години?
Дълги години си правех планове до плюс безкрайност. Сега съм по-предпазлив. Планирам само за няколко десетилетия напред. Имам млади колеги – Георги Бяндов, Никола Каравасилев, които работят безплатно на лагер-школите, част от екипа са и имат персонални качества да ме наследят. Имаме и стажанти–студенти от кръга на бившите ни възпитаници, на които разчитаме за по-далечното бъдеще.