Илина Мутафчиева: Предай нататък!

Животът е еднопосочна улица. Нашите родители са се погрижили за нас, ние имаме грижа за децата си. Малко хора са разбрали, че висшата форма на благодарност е да предадеш нататък.

Илина ми отвори очите, че да се отблагодариш по този начин, не върви много в България. Тук, aко някой човек ти е помогнал – ще си му длъжен цял живот. Ако българинът има чувство за дълг, то е към този, който му е помогнал някога за нещо. Има две страни във всяка подобна сделка и ролите са ясни. Схемата е генетично кодирана.

Взех да размишлявам по темата тези дни и осъзнах, че много от проблемите в страната се дължат именно на тези обвързаности, заложеното чувство на дълг към „батко“. Един цял народ в капан, защото всеки се чувства длъжен на един или двама, които са му помогнали с пари, уредили са го на една хубава служба или са му спасили задника, когато е сгазил лука. Тази част от народопсихологията е гарантирана рецепта за беда. Доказано е, и то вече 30 години поред.

Девизът на Илина „Предай нататък“ стана и нейна мисия. Като председател на младежка организация в България, аудиторията й не е малка. Дано повече млади хора я чуят и действително осъзнаят, че няма по-голямо уважение към този, който ти е дал на теб, да види, че когато идва твоят ред, ти помагаш на следващия с каквото можеш.

Предай нататък – мъдри думи на един млад човек. Разбирам, че Илина неслучайно е станала председател на Националния Младежки Форум.

Патрик Смитьойс.

Илина Мутафчиева е родена в София и вече седем години работи за позитивна промяна сред младите хора в България. Професионалният ѝ път преминава в Дружеството за ООН в България, Националния младежки форум и Българската платформа за международно развитие. Тя е главен виновник за едни от най-значимите събития сред младежките организации като ежегодния Национален дебат във Варна, Националните и локални младежки академии.

В момента е докторант. Работи като младежки работник, обучител и активист относно младежките политики на национално и международно ниво.

Кое е най-красивото на младежкия сектор? С каква цел е създадена организацията Национален младежки форум?

Ентусиазмът на младежите, вдъхновението и вярата, че можеш да промениш средата към по-добро, ама освен вяра в красивото още и че хората в младежкия сектор не ги мързи.

Национален младежки форум е създаден, защото младежките организации са осъзнали и продължават да осъзнават, че има нужда да се обединят и да създадат заедно платформа, която от една страна  да защитава интересите и нуждите на самите младежките организации и младите хора. От друга страна е създаден, за бъде среда за диалог и развитие на капацитет.

Магията на Национален младежки форум е в това, че самите организации са осъзнали смисъла на подобно обединение, а честно казано в България това е рядък феномен. Създаването е било дълъг и труден процес, но въпреки това гордо може да кажем, че НМФ е създадено от самите организации.

Това е най-краткият отговор на един дълъг процес по създаването на националния младежки съвет на България, който в случая е Национален младежки форум. Целта на НМФ е да изведе на преден план младежките организации и да подпомогне пълноценното участие на младите хора в обществено-политическия живот на страната ни.

Ще се намери някой скептично да каже:  Има ли смисъл от такава организация?

Смисълът е в свободата да си партнираш с различни организации и в името на обща кауза. В Национален младежки форум има местни, национални и международни младежки организации, младежки политически партии, организации, обединяващи студенти в различни специалности като медицина, фармация, психология и други. Също така има организации, които работят с ученици, има спортни организации, младежки медии, организации, обединяващи млади по интереси или работещи в полза на определени групи.

Всъщност в НМФ е събран целият спектър на видовете младежки организации и обединението се разширява постоянно. През последната година имаме 9 нови организации-членове и всички тези организации знаят, че НМФ е мястото за партньорства, за подкрепа, за вдъхновение и в нея винаги може да намериш съмишленици в името на кауза в полза на младите хора.

Ти си била дългогодишен координатор в Дружеството за ООН в България. Разкажи ни повече за организацията и какви са постиженията ти в рамките ѝ.

В Дружество за ООН в България съм била доброволец, член, ръководител на проекти, лидер, последовател. За мен Дружеството за ООН в България е родител, семейство и първата любов. С какво се занимава организацията? Имаме клубна мрежа в 16 града и 42 училища в страната, имаме собствена онлайн мнения, имаме програма „Български младежки делегат към ООН”, обучения, свързани с правата на човека, глобалното образование, симулативни игри. Цели за устойчиво развитие. Смело мога да заявя, че дружеството показва високо ниво на професионализъм в работата си с институции, преподаватели, учители и младежи, а работата ни е разпознаваема на национално и международно ниво.

Какво смяташ да научим нашите деца?

Трябва да предадем знание, опит и отношение нататък.

Не ни е позволено да губим много време с благодарности към тези, които пък на нас са ни помогнали. Животът е еднопосочна улица. Получаваме и предаваме.

Наблягате много на доброволчеството в своите цели – какво вършат доброволците на Националния младежки форум?

Доброволчеството е една от основните ни области на действие и движи организацията от самото създаване и до днес. Членовете на Управителния съвет, на Контролна комисия, на работните групи и Звената на НМФ са доброволци.

Всеки човек в Национален младежки форум вярва в силата на доброволчеството и в това, че когато си доброволец, ти развиваш и себе си.

От какво се впечатляват младите хора в България? Кои са темите, които ги вълнуват?

Миналата година правихме едно проучване и там освен обичайните теми –като любов, приятелство и пари – присъстваха и теми като семейство, общност, себеразвитие и реализация. Младите хора до голяма степен искаме да можем да изразим себе си и да се докажем пред света, но и пред нас самите.

Всеки човек, без значение дали е в младежка възраст или не, иска да бъде щастлив, а щастието се съдържа в различни неща за различния индивид. Според мен, просто трябва да “посеем” здрави семена и така може да сме сигурни като общество, че ще имаме повече добродетели и повече хора, които да не се впечатляват само от материалното.

Според  теб, като представител на най-голямата младежка организация в  България, кои са основните проблемите на младите?

Отговорите са много – липса на достъп до качествено образование, безработица, липса на надежда, обезвереност – че нищо не зависи от теб.  Може би последното най-вече, младите хора имат нужда да знаят и да виждат, че нещата зависят от тях.

Изгубени ли са в свободното си време младите? Липсват ли младежки пространства в България?

Те не само липсват, те се броят на пръстите на ръцете ми и съществуват благодарение на волята на различни ентусиасти – младежки работници, активисти, организации на местно ниво на някои места и с подкрепата на общината или държавата.

Младежките пространства могат да бъдат инфраструктура като сгради, но могат да бъдат и пространства на открито. Това, което ги обединява, е, че са зони, в които младите хора могат да прекарват своето свободно време,  да инициират различни дейности в полза на общността, а защо не да играят компютърни игри?

Никой почти не се интересува от свободното време на младите хора и как може то да се оползотворява, но всеки е готов да сложи етикета “Младите не правят нищо смислено и само стоят по кафетата”. Това, за което трябва да се замислим е: има ли алтернатива на заведенията, в които младите да прекарват своето време?

„Младият човек е свободен“ – крилата фраза. Свободата не пречи ли?

Свободата има различни измерения. Днешните млади хора пътуват, обменят информация и общуват свободно.

Свободният дух и свободният ум не бих казала, че пречат, но създават главоболия, най-вече на околните и най-вече на тези, които не искат нещата да се променят. Свободният човек например, подкрепя и отстоява ценностите, в които вярва,  върви напред, задава въпроси, търси отговори. Ей, такива неща правим свободните млади хора и най-лошото е, че не ни е страх да се борим срещу на несправедливостите, които са около нас.

Кои са героите на младите хора?

Според мен, в повечето случай героите на младите хора са изградени благодарение на сайтовете за видеосподеляне и на социалните мрежи. Ако трябва да опиша някакъв събирателен образ на герои на младите хора – те са творчески натури, пътуват много, предприемчиви и смели са, не ги е страх да опитват, не ги е страх и да се провалят, иновативни са и са положително настроени.

Какви са младите, с които ти искаш да работиш?

Аз работя с тях всъщност – те са цветни и вдъхновяващи, те са визионери, те знаят да обичат работата си и какво значи всъщност това, знаят, че не винаги е лесно, но има смисъл.

Всеки човек може да е вдъхновение, стига да имаш очи да го видиш и да намериш път за него. А работата в неправителствения сектор има нужда от вдъхновение и от вяра.

Каква искаш да станеш като „пораснеш“, тъй като все още си в младежкия сектор?

Искам да продължавам…  Да се чувствам млада винаги и най-вече да запазя приключенския дух, за да продължа да работя в полза на общото, обществото и общността. Искам да преподавам в университета като естествено продължение на докторантурата ми.  Искам да създам собствен проект, който от известно време се развива само в главата ми.

Ако младите хора вземат думата – какво имат да кажат?

Не ако, а КОГАТО младите вземем думата, вярвам, че ще кажем много неща. Освен взимането на думата е важно да имаш какво да кажеш, а днешните млади хора имаме смислени послания, които искаме да предадем на света. Когато младите хора вземат дума и започнат да бъдат разглеждани не само като бъдещето, но и като настоящето, съм сигурна, че ще бъдат преодолени различните неравенства, които наблюдаваме в момента в България, в Европа и в света.

Различни ли са младите в София и в по-малките градове в страната?

Всеки млад човек е различен от другия. За съжаление в по-малките градове в общия случай има по-малко възможности за добро образование, качествени работни места, дори и възможности за доброволчество, например. Това е и една от водещите причини да децентрализираме работата си през последната година, да излезем извън рамките на големите градове и да провеждаме срещи с младите хора, за да може да ги информираме за различни възможности за тяхно развитие и развитието на местната общност.

Кое ги обединява?

Желанието да живеят добре, а това може би е и основната движеща сила. Всеки млад човек иска да живее добре, да се реализира, да е спокоен и да има възможност да създаде семейство. Някак много простичко звучи, но повярвайте ми, не е никак лесно.

За пръв път чух за теб, когато ми споменаха, че си в идеята на Младежката академия.

Младежката академия на НМФ е едно уникално преживяване. Това е програма за развитие на млади лидери, която се провежда в три последователни нива и събира на едно място млади хора с различни интереси, от различни населени места, които, както казват те, “изживяват преобразяване”.

В Клас 1 на Академията разглеждаме какво всъщност е демокрацията и какви са нейните ценности, как може да участваш в създаването и изпълнението на младежки политики и видовете младежко участие и младежки организации.

В клас 2 акцентът е да разбереш повече за себе си – за своите силни и слаби страни и да ги приемеш. Вярваме, че ако ти познаваш себе си като човек, то ти може да си пълноценна част от обществото и да си полезен.

Клас 3 е обучение за млади обучители или обучение за застъпници или инак казано това е частта, в която участниците развиват практически умения и компетенции за това да бъдат посланици на социална промяна и да отстояват различни каузи.

Пак, казвам, Академията е едно огромно приключение, до което трябва да се докоснеш, аз самата “завърших” Академията преди пет години и още се връщам към наученото и преживяното и навярно това ще остане един от най-силните ми спомени.

Как виждаш тенденциите в страната – подобряват ли се нещата в България?

Трудно ще е да дам оценка просто чрез „да” или „не”. Нещата в България са такива каквито позволяваме да бъдат и бих се запитала ние подобряваме ли се, по-добри хора ли сме от тези, които бяхме вчера или онзи ден.

Аз вярвам, че ние сме държавата и от нас зависи. Да, наистина, колкото и понякога да не вярваме всичко зависи от МЕН, от ТЕБ, от НАС.

Как определяш себе си: като болен оптимист или като реалист? Прекаленият оптимизъм не е ли пречка, за да се види реалността?

Опитвам се да търся баланса, най-вече в рамките на Национален младежки форум. Вярвам, че това да си реалист помага да можеш да прецениш ситуацията такава, каквато е и така можеш да реагираш по по-адекватен начин. Все още уча на това със сигурност. Оптимизмът е по-силната ми черта към момента. Той също е важен, защото те кара да мечтаеш, позволява ти да бъдеш визионер и рисува пътя пред теб и пред хората, с които си рамо до рамо.

Как младите гледат на политиката?

Според мен не само младите, но и много хора гледат едностранно и негативно на политиката. В английския съществуват различни думи за политика и правенето на политика. Гласуването на избори и референдуми, протестите и членството в политическите партии са част от политиката, но правенето на политика го правим всеки ден като гласуваме доверие на търговски марки, на социални мрежи, на фалшивите новини. Една от основните целите на Национален младежки форум е пълноценното участие на младите хора и младежките организации.

В брошурите за НМФ пише „Споделени ценности“. Обясни ми ти, какво означава това?

Ако мога да си позволява метафората на спорта, това са общите правила на играта и затова са много важни. В рамките на НМФ ценностите са това, над което всички организации са се съгласи и припознават като важни за тях.

Ние възрастните, зрелите хора, вярваме ли в младите?

Зависи от младите според мен. Нужно е обаче да си вярваме като хора, като човеци независимо от възрастта ни. Да имаме достатъчната отвореност на ума и съзнанието да видим кои са силните и слабите страни на всяко едно поколение.

Аз работя като проектен мениджър в Дружество за ООН в България, неправителствена организация, която тази година навърши 70 години. За мен тази организация е пример за това как може заедно да функционират училищни клубове, Младежка секция, но и “възрастна секция”, в която членуват дипломати, учители, преподавали на възраст между 30 и 88 години. Знаете ли каква смазана машина сме? Всеки от нас знае в какво е добър  и каква експертиза има и има пълното доверие на човека срещу него независимо от възрастта му. Това за мен е нормалния начин за функциониране на света, защото определено се нуждаем от това да работим всички заедно.

Как пречи в развитието на младите липсата на комуникация между деца и родители?

Отчуждението пречи най-много според мен, някак-си живеем самотни и намираме за все по-ненужно да общуваме истински и на живо.  Семейството е ключова единица на обществото и значение в живота на децата и младите хора неминуемо оказва връзката или липсата на връзка.

Младите хора в България не се разглеждат като ресурс, подценява се човекът, който може нещо да свърши. Разглеждат се, като едни деца, които пушат, напиват се и не ги интересува нищо. Какво реално могат да свършат младите хора, за което никой не се е сетил, никой не ги е потърсил?

Иновациите в световен мащаб се създават от младите хора, които носят бунтарски дух и са смели. Те идентифицират даден проблем и го решават – много е лесно на пръв поглед, но всъщност това е възможно, само ако се създаде среда за развитие на потенциала на младия човек.

Ако разгледаме нещата в световен мащаб ще видим, че над 70 процента от успешните стартиращи и иновативни компании са плод на труда на млади хора. В България също има редица такива примери.