- По пример на Европейското право, задължително от всяка община да има легитимен представител, избран от Общественият съвет по правосъдие. Представителя трябва да упражнява правото си в съответния съд по подсъдност, като му бъде предоставен достъп и информация за дела, които са свързани с имотни измами на граждани от региона.
- Да се възстановят публичните срещи в общинските центрове за среща на граждани с Директорите на Областните дирекции на полицията и представителите на прокуратурата, когато служителите от съответните Районни управления са ангажирани с разследване на действия, които се касаят за кражби и измами.
- След поредност от жалби подадени до прокуратурата на най-високо ниво, които са останали без резултат или не комуникират с истината, да се предостави възможността на потърпевшите за среща с Главния прокурор.
- Активно гражданско общество и израз на недоволство, относно несправедливостта, която е резултат от работата на Правосъдната система в държавата.
Напоследък се срещам все с успели хора. Като че ли всеки втори носи диплома от Харвард, Принстън или Кеймбридж. Успешни българи, които са построили бизнес или каузи за уважение. Талантливи лица, упорити, които не са се замислили дори и за миг, когато се е появил техният шанс. Истински Свободни. Или?
Скоро пътувах до Роман, малко градче в началото на полето, което се нарича Северозападна България – най бедния регион в Европа. Там се срещнах с Диляна Маркосян. При нея няма нито бизнес, нито пари, нито Харвард и пред нея не е имало нито един прозорец със златните възможности. Можем спокойно да кажем, че Диляна живее на ръба на съществуването, потънала в дългове. Проблемите й са толкова големи, че всеки един друг на нейно място, отдавна щеше да се гръмне.
Всичко започва, когато тя се опитва да отвоюва открадната наследствена земя в землището на село Синьо Бърдо. Открадва я фирма фантом, с Пълномощни и Декларации с фалшиви подписи, заверени от кмета на това село. Диляна нарече вече бившия кмет на селото „диктатор“, а той я даде под съд. Сега семейство й ще остане на улицата, загубвайки делото за обида.
Твърдо мога да заявя, че през последните три години, през които все съм на път заради моите каузи, не бях срещал такава силна, непокорна личност. Една невероятна жена, вярваща в справедливостта и готова да се бори до край.
Етикетът “Свободни” с появата на Диляна получи изцяло нов облик. Поклон пред една Българка, която прави повечето „герои“ на днешния ден за смях.
Запознайте се с Диляна и мислете по време на коледните празници. Какви най искаме да бъдем, какъв е правилният път за нас/вас българите и най-вече, кои ще застанем зад тази забележителна жена и ще кажем Стоп – Стига толкова!
Патрик Смитьойс.
Диляна Маркосян е родена през 1964 г. в гр. Мездра. Завършила основното си образование в с. Синьо бърдо, където израства и изживява детството си. След гимназиалното образование в гр. Роман завършва икономически техникум в гр. Червен бряг със специалност счетоводство, професия, която упражнява и в момента. Съпругът е бивш офицер от БНА, имат син и дъщеря, както и двама внуци.
През 2010г. случайно разбираш, че нивите на майка ти в село Синьо бърдо, на 17 км от гр. Роман са прехвърлени на друг човек. Осъзнавате, че сте жертва на имотна измама. От там нататък какво се случва?
През 2006г. с изготвени фалшиви пълномощни и декларации в кметството на селото Синьо Бърдо са продадени 18 дка земеделска земя, собственост на майка ми и леля ми.
В разговор с кмета на селото Цветан Василев, той нагло ни лъжеше, че неговите действия са били напълно законни и лично ни насърчи да отидем в прокуратурата в Мездра да подадем жалба. След многократни откази за разследване от прокуратурата, накрая успяхме да заведем дело срещу имотна измама. Полицаи и др. разследващи скалъпваха доказателства, за да прикрият действията на кмета, който допълнително беше закрилян и от много високопоставено лице в управлението на държавата. По този начин нямаше как да излезе истината наяве. Бях се амбицирала вече от цялото безобразие и започнах с медийни изяви и протести – дано бъда чута.
През 2013г. към делото за имотната измама се прибавя и дело за клевета, заведено срещу мен от тогавашния кмет на селото. Аз го нарекох „диктатор“, за което и сега мога да се обоснова. Вижте протокола от автентичния запис на медията, пред която дадох интервюто. Интервю с Медия +
Заслужена ли е присъдата ми за обидата спрямо кмета, която към момента е близо 17 000 лева? Безумието по решението на Врачанския съд е, че са добавили допълнителна глоба 1200 лева за въздействие сред обществото, като наказателна мярка.
Същият съд не прие факта, че по гражданското дело по продажба на земите, беше доказано, че кметът е заверил фалшифицирани подписи на моите близки. Същия, Цветан Василев, ме съди за отправената обида към него. Съда обаче отсече – това е друг казус…
Похарчените над 13 000 лева през изминалите 7-8 години само за адвокатски услуги, ме доведоха до невъзможност да платя исканите от наследниците на кмета обезщетения + допълнителните разходи, които общо възлизат над 17000 лева и така се пристъпи към опис на единственото ни жилището за обезпечение на искането им.
Понеже повечето от читателите на Свободни.бг, живеят в голям град или в чужбина, доста от тях реално нямат представа какво се случва по малките села в България. Има всякакви легенди за местните феодали. Моля, опиши няколко конкретни случая, как местната власт управлява малките населени места в България.
Не случайно в интервюто нарекох кмета диктатор. Например, при всяка собствена кандидатура по време на кметската кампания, той предупреждаваше жителите на селото, особено по-възрастните, че техният вот ще бъде установен още при пускането на бюлетината им в прозрачната кутия. Онзи, който не е гласувал за него, няма да има разрешително от кметството да си отсече дърва от собствената си гора, няма да му работи радиоточката, няма да почисти снегоринът пред дома му в тежката зима, няма да му свети уличната лампа и т.н. На един възрастен човек, в едно село в дълбоката провинция, колко му трябва?
Има два потресаващи факта от неговото дългогодишно кметуване:
Единият е, че след пореден спечелен от него местен вот, беше изпратена селската духова музика да свири погребален марш на портите на неговия опонент, загубил кметското място…
И друг един случай ще остане в спомените на съселяните. Кметът Цветан Василев беше свален от кметския пост на село Синьо Бърдо от Върховен Административен Съд по Закона за конфликт на интереси. На другата сутрин временно изпълняващия длъжността отивайки в кметството, на входа на сградата намира дървен погребален кръст и китка чемшир…
Съжалявам, че „вечният“ кмет на Синьо Бърдо вече не е на тази земя, за да застанем очи в очи и да си кажем грозната истината.
Ти си водила дела, много дела, първо за възстановяване на имотите и после се защитаваш в делото за клевета. Какво ти е направило най-силно впечатление? Говоря за съдебната система в Мездра или Враца, където сте водили дела.
Институциите в област Враца работят ръка за ръка – полицията, кметството, прокуратурата и вместо да осъдят реалността, те оневиняват престъпността.
На едно от съдебните заседания, когато влезе съдията, аз с възрастната ми майка и леля ми станахме на крака да отдадем нужното уважение и почит към съдията. Съдията минавайки покрай кмета, потупа го приятелски по рамото и му отправи поздрав с усмивка. Беше толкова унизително за нас.
На друго заседание защитничката на кмета, която е бивша ръководителка на Окръжна Прокуратура Враца, изнесе в защитата си някакви „факти и данни“ за мои изявления, относно действията на кмета, които аз никога и никъде не бях казвала. Това беше откровена лъжа за да се подсили клеветата. Естествено аз остро се противопоставих и поисках пълно разследване на думите на адвокатката му. Съдът не се съобрази с моите искания. Впоследствие, тези измислени „факти“ оставиха сериозен отпечатък в обвиненията по присъдата ми.
Твоят случай е един от най-фрапантните в България, имаше репортажи по националните телевизии, писаха за теб в няколко вестника, омбудсманът Манолова се изказа, че ще ти помогне, известни политици по време на кампании също те подкрепяха, кой ли не още друг. И..? Някой да ти е помогнал?
Не, за съжаление съпричастността и разгласата чрез медиите, не донесоха резултат, естествено не по тяхна вина. Аз изказвам моята сърдечна благодарност на всички журналисти, отразили нашият случай!
Екип на bTV заедно с репортера Стоян Георгиев идваха до Синьо Бърдо, направиха няколко репортажа.
Омбудсманът Мая Манолова беше поканена в студиото на bTV да говори по темата, касаеща и моя казус. Предишния ден тя ми се обади по телефона, разпита ме за делото и ми отправи предложение за съдействие и подкрепа за съд в Страсбург. На другия ден в предаването на Антон Хекимян тя открито заяви абсурдността на моята присъда и ме оправдаваше един вид. Многократно след предаването я търсих, но останах с убеждението, че тя се крие. Остави поредното дълбоко разочарование у мен и голо обещание от нейна страна.
Моят извод е, че Мая Манолова си направи пиар на гърба на моята трагедия.
Има ли колеги, хора от селото или комшиите от твоя град, които да са съпричастни към болката ти? Би трябвало да не си единствената потърпевша на имотни измами в района. Защо другите не се присъединяват към теб? Заедно сте по-силни.
Има много потърпевши от подобни измами – и в селото, и тук в гр. Роман. Но всички казват, че не биха могли да упорстват като мен по много причини, че изглежда налудничаво да се борят със системата, която вече е прогнила.
Има и хора, които ми се радват, поне така го представят, пожелават ми късмет и успех, но дотолкова…
Двама-трима са тези, които и финансово и морално ни оказват истинска помощ и подкрепа. Дано не се обидят онези, които ще се припознаят в лицата, определяни за глупави и страхливи, че не излизат с имената си открито, за да защитят достойнството на българският гражданин.
Всички знаем, че преклонена глава сабя не я сече, но трябва да има някаква граница на търпимост. Защо хората са толкова инертни, защо толкова не искат да се организират срещу тези, които ежедневно ги тормозят? А децата на тези хора от малките села и градчета като Роман, когато виждат как страдат техни близки? Ако съдебната система не работи или ако работи само в полза на въпросните феодали, логично е хората в един момент да се саморазправят. Защо, ама хептен нищо не се случва в тази насока?
На мен ми е трудно да отговоря. Често започнах да си повтарям, че това не е моят свят. Искам да живея в държава, към която съм лоялна гражданка, с наистина защитени права, собственост и сигурност. Всички разбираме, какво е Европейска правова държава.
Младите хора бягат от България, защото са обезверени и разочаровани от цялата картина. Не казвам нищо ново.
И нашите деца пострадаха от моята борба. Изправени бяха на съдебната скамейка редом с мен.
През годините на водене на съдебни битки, се случи една трагедия в семейството ми – брат ми почина при злополука. Той нямаше наследници и майка ми, за която вече трябваше да се грижим, настоя да закупим малко жилище с парите, които Допълнителен пенсионен фонд изплати обезщетение за брат ми. Волята й беше, това да остане в наследство за децата ни, със спомен от вуйчо им. Децата ни нямаха възможност да дойдат за сделката, тъй като не живеят в Роман и аз го закупих на мое име. Но се оказа, че щом тази сделка е станала през времето, когато съм била подсъдима, се приема, че прехвърлянето на имота в полза на децата ни е престъпление от моя страна, въпреки че аз не бях осъдена по това време. И така децата се озоваха в друга съдебна сага.
Сега те също повтарят – Терминал 2 на летище София и нищо друго.
А ти? Защо ти реши, въпреки всички трудности, да се бориш? Жена на 53 години сама срещу цялата система? Не ти ли мина през ума да се откажеш в един момент?
Покойната ни майка така ни възпитаваше трите деца, останали сирачета още от малки. „Не правете лоши неща, защото няма как да се прикрие случилото се, истината когато е истина – тя си е истина“, учеше ни тя. И сега вярвам в думите й, но за съжаление в милата ни родина, но в ужасната държава, няма такова определение, като доказан факт.
Провокирали са ме много моменти през тези години на търсене на истината и няма сила, която да ме спре.
Спомням си, как се предадоха едни карирани листа с подписи върху тях, уж изпълнени от майка ми и леля ми, за да послужат пред съдебно-почеркова експертиза, а те категорично не бяха изпълнени от тях, но попаднаха в преписката на РП Мездра. Когато аз заведох майка ми и леля ми в РУП Роман да попитат разследващия полицай, откъде са тези подписи, той се държа изключително грубо с възрастните жени. Размахваше заканително пръст и ни подканяше да напуснем сградата, че всичко било свършено и нямало, какво да ни се обяснява, че нямаме работа там и пр. Отговорих, че ще легнем с бабите на тротоара пред управлението и няма да мръднем. Той се смееше нагло и недвусмислено показваше, колко го засяга това.
На молбата на леля ми, която е с диабет, да й разрешат да посети тоалетната, че нуждата и е неотложна, те отговориха, че това е само за служители на РУП Роман. След това не само срамно, а унизително за леля ми отношение, тя започна да плаче и си тръгнахме…
При последвалата среща при Директора на Областната дирекция полиция – Враца, който беше запознат добре с нашия случай, но е трябвало да прикрива служителите си, защото самият той им е разпоредил как да действат, за да заличат следите на кмета, се повтори подобно поведение. И той грубо ме навика и ме изгони от дирекцията.
И още, и още много случаи, които подсказваха, колко сме жалки и нищожни ние, простосмъртните…
Сега дължиш общо 17 000 лева към наследниците на починалият кмет със допълнителните разходи. Затова съдебният изпълнител разпродава жилището ви в Роман, апартамента, който е на сина ти и едно лозе с малка виличка извън града. Приключи ли битката за теб? Какви варианти имаш още?
Процедурата е в ход от страна на съда. Каквото и да става, моя съпруг няма да напусне жилището ни. Това е всичко, което сме придобили по честен начин през 35-годишния ни брак. Съпругът ми, който е бил в командния състав на Българската армията, без провинения е бранил честа на пагона, сега вече инсулинозависим, няма да излезе на улицата. Ще се борим докрай, защото всичко е ужасно и брутално, а истината е на наша страна.
Що се касае мен, в момента съм със 100% запор върху заплатата, което също е недопустимо по Закон.
Диляна, какво трябва да се случи, за да престанат хората масово да се крият зад дувара и да наблюдават мълчаливо и да се спасяват поединично?
Държавата сме ние хората, с нашия избор, с нашето търпение и с нашето непримирение. Тук ще направя една въздишка дълбока. Не че на мене ми е лесно, но не ми е трудно, като смятам, че съм права.
Не ми се иска да поддържам тезата, че ни е робско мисленето, защото съм сигурна, че като моя случай, дори под турско робство, като сме били, едва ли е имало подобно нещо.
Истината е, че когато човек върши редното и законното, няма от какво да се страхува.
В моите мисли имам една житейска сентенция: „Щом човек е на тази земя и за него трябва да има място под това небе!“ Нека всички си намерим мястото в нашата Родина и да отстояваме достойно позициите си!