- За да стане София модерен, подреден, зелен и безопасен град, в който ще има достатъчно място както за пешеходците, така и за градския транспорт, велосипедистите и шофьорите, необходимо е жителите на столицата да изградят далеч по-голяма чувствителност и критичност по отношение на качеството на градската среда, предоставяните услуги и към управляващите града.
Пиша този увод за Борис в деня, в който разбрах, че Холандия отменя Закона за референдумите. Тези, които са на власт в момента, изпитват нетърпимост към обикновения човек и с лека ръка решиха да отхвърлят референдумите в една от най-демократичните държави в света. За властимащите сме баламурници и не сме в състояние да определяме собствения си живот, да мислим за собственото си бъдеще, особено когато се решават въпроси по глобални теми, където интересите са огромни. В Холандия все още успяват да отсервират гражданите от политическата арена с усмивка: Абе хора, има много по-забавни неща от политиката! Водете децата в лунапарк, вземете 3 дни отпуска за спа-уикенд или поканете приятелите си да гледате мач с една каса бира. Но не се напивайте, утре пак сте на работа, нали… Трябва да изкарате парички, за да ни преведете данъците до края на месеца.
Хем не могат да ни понасят, хем ни вземат парите, хем трябва да гласуваме за тях, защото други няма. Ако в Холандия тенденциите не са обнадеждаващи, то в България нещата са ужасяващи.
Именно за това ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО се радвам, че има такива хора, като Борис и неговите съюзници от Спаси София. Едни борбени момчета, които нямат намерение да се примирят с очевидно крадливо, безотговорно и мърляво столично управление. Макар Боби да е живял безгрижно в един от най-хубавите градове във Франция, с добре платена работа, той решава да се прибере в родния си град и да отдаде цялото си лично време на каузата „Спаси София“ – известна гражданска организация, която се бори за една по-красива, по-подредена, по-иновативна и някак си по-мила София. За една европейска столица без корупция.
Зная срещу какво е застанал Борис. Много добре осъзнавам. Сънувам ги и аз всички тези муцуни, тяхната омраза и презрение към гражданина X. До такава степен системата е изгнила, че даже и духовете в столичните институции говорят: „Кои сте вие да искате чисти паркове, тротоари без дупки и нормални училища за децата ви? Я бегай от тука бе!“
Пожелавам си, някой ден Борис да стане кмет на този град и в общинския съвет да има само подобни на него. Тогава София ще стане столицата на културата, спорта и човешките права наведнъж.
Патрик Смитьойс.
Борис Бонев е роден през 1988г. в гр. София. Завършва Френската гимназия, а след това двойна бакалавърска програма по бизнес администрация и икономика от Софийския университет и университета Лил 2. Продължава следването си във Франция, завършвайки две магистратури – Икономика и управление и Иновации и управление на технологиите в университета Париж 1 – Пантеон Сорбона. В момента Борис работи за най-големия български производител и дистрибутор на био продукти, като е отговорен за продажбите на фирмата в 11 държави в Европа и в Близкия Изток.
От 2009г. Борис е модератор на българската секция на най-големия международен форум за строителство и архитектура, като именно там се заражда инициативата Спаси Метрото. Целта е промяна на тогавашните планове на Столичната община за строителство на третия метродиаметър като трамвай, вместо като истинско метро. През 2014г. Спаси метрото прераства в Спаси София и екипът се заема с решаването на по-всеобхватни проблеми за града. Фокусът на Борис са развитието на трамвайната мрежа, устойчивата градска среда и опазването на архитектурното наследство. Той смята, че София не е толкова богат град, за да си позволява евтини и некачествени проекти.
Извинявай, че започвам с този въпрос, но работейки и живеейки в София вече над 10 години много ме вълнува следното: Има ли изобщо някакъв план за София? Не питам за нещо визионерско, а просто за някакъв план. За новите болници, училища, къде ще играят децата в разрастващата се столица и какво да правим с излишните ведомствени сгради? Накъде да расте градът…
Планове бол, Патрик – и стратегии, и доклади, и становища, и каквото още се сетиш. Проблемът е, че когато тези планове се изпълняват от хора без желание нещата да се променят, резултатът винаги е крайно незадоволителен. Процесите, протичащи в Общината не са структурирани, често отговорността е изцяло размита, а натоварените със задача да свършат нещо са или некомпетентни, или незаинтересовани, или и двете. Няма дори да коментирам сроковете и дали се изпълняват – само ще дам пример с добилата митични измерения вече нова тикет-система в градския транспорт – чакаме я от повече от 10 години и отново няма изгледи скоро да се случи. Но, иначе е всяка година сред приоритетите (усмихва се).
Във всеки голям западен град има пряка връзка между общината и хората, за да уточнят заедно по какъв начин да се развива техния град. Има ли такава организация в София?
Моят отговор на този въпрос би бил твърде субективен. Ние, като организация имаме пряк достъп до вземащите решения. Да, рядко те се вслушват в нашите аргументи и предложения, но поне достъп не ни се отказва. Осъзнавам обаче, че единствената причина за това е страхът им, че група с над 47 000 последователи ще ги насоли във Фейсбук.
Показателно е, че получаваме стотици съобщения на месец от хора, които са отчаяни от липсата на комуникация между тях и администрацията. В резултат, те припознават нас като последна надежда средата им на живот да се подобри.
Тъжно е и че обикновено нуждата от комуникация е за ежедневни, предимно инфраструктурни проблеми, вместо да говорим за бъдещето на града, как искаме той да се развива и какви са целите ни като общество. Този разговор се случва твърде рядко, така между другото, а причината е, че все още не можем да получим дори елементарни условия за живот и съществуване. Получава се градска версия на пирамидата на Маслоу за потребностите – докато не задоволим базовите ни потребности – устойчива и безопасна градска среда, трудно ще можем да мислим за визионерски цели и проекти.
В “Спаси София” сте петима, но освен вас, има ли други организации, които се борят за комфорта, ако щеш, на 2-та милиона софиянци – официални и неофициални? Не говоря за тези, които се обединяват около локалните проблеми, касаещи преките им съседи. Въпросът ми е за по общите теми в столицата.
За съжаление няма много организации, които да работят упорито по темите свързани с инфраструктура, градска мобилност, нормална градска среда. Предполагам, че причините се коренят предимно в спецификата на тази област, необходимостта от продължителна работа, която често не дава бързи резултати и разбира се много четене и събиране на знания и информация.
Не ми е приятно да го казвам, но в тази област обикновено липсва и грантово финансиране, което допълнително намалява нейната привлекателност за хора, които биха се занимавали, но мотивацията им не е голяма.
Нашият екип, обаче, се състои от ентусиасти, на които от години София и нейното развитие са им страст, така че не се оплакваме.
Разбира се няма как да не спомена сродни нам организации като Велоеволюция или Сдружение Градски транспорт и инфраструктура, които имат също сериозни успехи и проекти. Знам, че въпросът ти не е за тях, но няма как да подмина кварталните инициативни комитети и активните граждани там.
Примерът на кв. Манастирски ливади и кв. Витоша е заразителен, толкова радващ и вдъхващ оптимизъм, че най-сетне престанахме да се интересуваме само от собствения ни интерес, но вече и интересът на общността ни е важен.
Какви са всъщност 3-те най-големите проблема на София, според теб? Или кои са темите, които трябва да бъдат решавани най-спешно. А вие самите, имате ли някакъв план или стратегия за тези 3 проблема?
Според мен 3-те най-големи проблема на София са предимно човешки:
– неактивна администрация, която обикновено търси оправдания, вместо решения;
– липса на какъвто и да е стремеж градът ни и средата ни да бъдат изграждани с мисъл, качествено, устойчиво и естетически издържано;
– и политическа класа, която изцяло е забравила каква е нейната функция и за чие добруване следва да се грижи.
От тези три проблема всъщност произтичат всички останали – некачествената инфраструктура, неадекватната градска мобилност, замърсяването, презастрояването и т.н.
Чрез нашата дейност като организация, ние се опитваме както да се борим за подобряване на малките неща, така и да помогнем на обществото да узрее, че няма как животът ни да се подобри ако не бъдем все по-активни, непримирими и изискващи граждани. Считам, че тази избрана от нас стратегия ще доведе до качествена и трайна промяна, дори да трябва да почакаме малко за нея.
Поредният скандал, според мен, е абсурдната идея да се изгарят боклуците, събирани от София в ТЕЦ-а до гробищния парк. Общо взето в центъра. Т.к. в София почти няма въздушно течение – градът ни се намира в котловина, за която е характерна температурната инверсия, не можем да се преборим с мръсния въздух. Как им дойде на акъла да изгарят боклуците на София в средата на този балон?
Признавам, че нямайки компетенции относно различните технологии за третиране и изгаряне на боклуци, ми е доста трудно да се изказвам точно за тази част от проекта. Като икономист, обаче, имам друг поглед и всички сигнали, които получих бяха, че се прави нещо необмислено, скрито, без ясно дефинирана полза за обществото.
Липсата на прозрачност в даден процес винаги е ясен сигнал, че нещо не е наред. Достъп до документи беше отказан дори на общински съветници, а инатът на управляващата партия и нейните сателити в общинския съвет да се борят за това решение, за мен показва просто, че има порция за разпределяне.
Аз не видях бизнес план, информация дали строежът на тази инсталация ще доведе до повишение на цените за отопление и т.н.
Не стана ясно, защо всички софиянци ще се задължаваме с кредити, вместо това да направи търговското дружество Топлофикация София ЕАД. Не стана ясно и защо преди да инвестираме стотици милиони в горене, не опитаме първо да подобрим рециклирането или да си поставим цел за нулеви отпадъци, например. Отново по-трудните, но далеч по-устойчиви мерки се пренебрегват, защото е по-лесно просто да се усвоят едни пари.
И разбира се, намирам за цинично, във време, в което темата за замърсяването на въздуха е така щекотлива, да строим инсталация, за която в доклада за околната среда се казва, че ще доведе до допълнително замърсяване на въздуха. Наистина ли имаме нужда от всичко това?
А как върви борбата на софиянци срещу вече почти наложеното предложение за изгаряне на боклуците? Разбрах, че наскоро имаше доста “продуктивно” обществено обсъждане… Моля, опиши накратко какво се случва на такова събитие.
Хората са недоволни, действията на общината, както казах, показват само и единствено желание за криене на информация, а това е сигнал за нередност. Общественото обсъждане за взимането на заем беше, както обикновено, проформа, без реален резултат и промяна в намеренията.
Така преминават почти всички обсъждания, на които съм присъствал, а те са много. Обикновено информацията е оскъдна, не се спазват процедурите, а и самата общинска администрация разбира този процес не като диалог на равностойни, а просто като представяне на вече взето решение. Това им е демократичният капацитет…
Винаги ли така протичат разговорите с тези, които управляват града? Има ли от време на време смислени разговори, в които разменяте идеи с експерти от общината и стигате до някакъв общ план, консенсус или компромис?
Имали сме всякакви разговори – и много разгорещени и на висок тон, и такива, след които си казваме „Може би има надежда“. Проблемът, обаче, не са разговорите, а резултатите от тях.
След повече от 3 години работа на Спаси София, ние сме крайно недоволни от постигнатото с общината. На думи са много ангажирани, но когато дойде време за реализация, никакви ги няма. Ще дам пример със среща в началото на януари 2016г., на която цяла плеяда от важни общински и партийни функционери ни обещаваха 10 нови БУС-ленти след няколко месеца. От тогава минаха 2 години и нищо. За съжаление, подобен е начинът на работа по всички теми.
Друг сериозен проблем е, че управляващата партия ГЕРБ не желае да легитимира никой друг, независимо дали от друга партия, НПО или дори обикновен гражданин – на практика е невъзможно, идея непроизлязла от ГЕРБ да мине през гласуване в общинския съвет.
Съветници от други партии са ни се оплаквали, че ако не отидеш да се молиш за съвместно вносителство, предложението не минава.
Скорошен пример е нощният транспорт – на цялото общество е ясно, че Спаси София започна инициативата, събра над 31 000 подписа и говореше в продължение на 3 години по темата. Когато обаче, зам. кметът Крусев обяви, че общината ще пусне нощен транспорт нямаше дори дума за нас, напротив – беше ни заявено да не сме си били мислели, че ние имаме нещо общо, тя общината отдавна си работела по темата…
Един друг приятел, който на моменти е по–отчаян и от мен от генералната обстановка, ми каза онзи ден, че няма държавна поръчка без корупция и няма държавно/общинско дело, без комисиона за някой си. В тази връзка да те питам. Всеки град има проекти, които измерени в парична стойност не са големи, но чието решаване е много важно за населението. Тези проекти, ако искаш изброй 2 или 3 такива, работи ли се по тях или ги оставят да висят във въздуха, защото никой няма материален интерес да се захване?
Не се учудвам, че всеобщото мнение е именно такова. Администрацията не е доказала пред гражданите, че може да работи честно и прозрачно, а и много хора изведнъж забогатяха, в момента, в който се добраха до публична длъжност.
Иначе малки, нескъпи проекти, които биха подобрили значително средата, има, но и те не се случват. Такива примери са БУС-лентите и трамвайните ограничители. На практика мерки, които не струват нищо, но ще дадат така необходимата глътка въздух за градския транспорт, правейки го по-бърз, а оттам и по-предпочитан. В крайна сметка няма как да свалим хората от автомобилите, ако не им предложим адекватна алтернатива, а градският транспорт би могъл да бъде такава. Защо обаче тези мерки не се изпълняват, не мога да знам. Въпреки това ние не се отказваме да настояваме за тях винаги, когато можем.
С теб сме говорили неведнъж за това, коя е активната част от градското обществото. Говорим за София, не за казуса България. Понякога съм на мнение, че колкото е по–задоволен един човек (във финансов аспект), толкова е по-неангажиран с обществените проблеми. Други смятат пък, че трябва да имаш финансов гръб, за да ти дойде самочувствието. Ти как го виждаш?
В практиката си съм виждал и от двата типа хора. И едвам свързващи двата края, и достатъчно заможни, но всички много активни. Според мен всичко е индивидуално. Считам, че всеки трябва да дава на обществото, ако иска и да получава от него.
Твоята мотивация каква е? Знам, че голяма част от лично ти време отива за Спаси София. Не разчитате на пари от една или друга фондация. Нямате и време за fundraising. Трябва да си много ядосан…
Цялото ми лично време, а не част. Но не се оплаквам. Обожавам родния си град, от малък мечтая да го видя променен, развит, мобилен и предпочитан за живот и бизнес.
Няма да крия, освен любовта ми към града, силен мотиватор е и неприязънта ми към тези, които го унищожават и пропиляват неговите възможности за развитие и просперитет. И да, прав си, над две години нямахме време дори бутон за дарения да направим. Показателно, че никога парите не са били причина да изберем да се занимаваме със Спаси София. Всъщност единственият път, когато сме си позволи да използваме пари на организация за нещо различно от подкрепа на проектите ни, беше за да закупим самолетни билети на екипа, тъй като получихме покана да представляваме България на конференцията на ООН – Habitat 3 в Прага през 2016г.
Да оставим настрана отделните проблеми и шантавите проекти в София. От какво най се възмущаваш, откакто се зае със Спаси София.
Аз вече споменах, че трите основни проблема на София са човешки и те много, много ме дразнят. Но има и нещо друго, като отговорът ми е провокиран от скорошния казус с надстройка на сградата на телефонната палата, собственост на Васил Божков – дразня се, че има толкова много богати хора, които изглежда нямат никаква мотивация да проявят поне малко благодарност към тази държава, която им е позволила да просперират. Законно или не, стотици са тези, които не си знаят парите, но въпреки това продължаваме ежедневно да се молим за помощ за болни деца, възрастни, животни. Архитектурното ни наследство също е жертва на тази безкрайна алчност…
Нима Киро Японеца не може да прежали 2-3 допълнителни етажа, но да запази Двойната къща, нима Валентин Златев така го е закъсал, че да не може просто да реставрира Къщата с ягодите, нима Васил Божков не може просто да си направи музея, без да обезобразява архитектурата на телефонната палата? Могат, разбира се, но уви, нашите богаташи, както всичко останало, също са изключение от световните практики.
Нямам търпение да настъпи денят, в които ще се съберат и ще обвявят, че оставят 90% от парите си за благотворителност по примера на Бил Гейтс или Уорън Бъфет. Ама защо ли си мисля, че само с чакане ще си остана.
От 1989г. насам, със сигурност 8 или 9 пъти сме избирали нови общинари чрез местни избори. Все едно и също. Но София отдавна не е България. Тук значително е по-ниска безработицата, по-висок е стандартът на живот, висок процент от хората са с висше образование, по-малко са възможностите с измамите на изборите… Демек, вече има условия хората свободно и сами да избират лица, които да управляват столицата. Но нещо не се получава… Къде куцат нещата?
Сегашната администрация разполага с най-големи ресурси, но има най-слаби резултати – количествено и качествено. Бих казал, че в момента сме в една от най-ниските точки на развитието на града, предвид възможностите, с които разполагаме.
А иначе, нещата не се получават и защото тези, които знаят какво искат, нямат представителство. Партиите се държат абсолютно безотговорно и не разбират важността на локалното ниво, както и че там има далеч повече неща за правене от крадене и далавери.
Някакви хора жонглират с функциите си, без да имат подготовка за градско управление, като често използват позиции и постове за трамплин към държавното управление, където келепирът е по-голям. Няма как иначе да си обясним присъствието в общинския съвет на хора, които хал хабер си нямат от темите, важни за развитието на София. „Парашутисти“ с богати татковци, спонсори и приятели. Е, няма как от тях да очакваме любов към града, мисъл, активна работа и знания.
И виновни пак сме ние, обществото, че търпим това, че не поставяме по-високи изисквания и не търсим сметка. Не е важно просто нещо да се прави, когато става дума за нашите пари. Важно е това нещо да се прави както трябва. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре.
За накрая. Какъв е най-големият ви успех или най-голяма ви победа в битката за една по-хубава София?
Промяната на общественото мнение и очакванията. Процесът, както казах става много бавно и изисква постоянство, но рано или късно нещата се получават. Ще дам пример с темата качество на ремонтите, която въобще не беше така актуална, докато не започнахме непрекъснато да показваме дефектите и проблемите, а от там и медиите да се интересуват.
Тази промяна е нужна, за да решим и трите големи проблема на София и всичко останало. Да бъдем общество от хора, мислещи и знаещи какво искат и как да стигнат до там. Аз съм оптимист, че това бъдеще не е далеч и каквито и трудности да има по пътя, с работа, желание и страст ще бъдат преодолени.